Глава XIII. Победа
Току-що описвахме утрото с неговите необикновени събития, а сега ще се върнем назад и ще опишем нощта, която предшествуваше това утро и беше, както вие вече знаете, изпълнена с не по-малко чудни събития.
Тази нощ оръжейният майстор Просперо избяга от Двореца на тримата шишковци, тази нощ Суок беше хваната на местопрестъплението.
Освен това в тази нощ трима души с потулени фенери влязоха в спалнята на наследника Тутти.
Това стана приблизително един час след като оръжейният майстор Просперо разби дворцовата сладкарница и гвардейците взеха Суок в плен до спасителната тенджера.
В спалнята беше тъмно.
Високите прозорци бяха пълни със звезди.
Момчето, дълбоко заспало, дишаше много спокойно и тихо…
Тримата души по всякакъв начин се мъчеха да скрият светлината от фенерите си.
Какво правеха те — не се знае. Чуваше се само шепот. Караулът, застанал до вратата на спалнята отвън, продължаваше да стои, като че нямаше нищо.
Очевидно тримата влезли при наследника имаха някакво право да се разпореждат в неговата спалня.
Вие вече знаете, че възпитателите на наследника Тутти не се отличаваха с храброст. Спомняте си случая с куклата. Спомняте си как се беше изплашил възпитателят при страшната сцена в градината, когато гвардейците бяха намушили куклата със сабите си. Видяхте как се уплаши възпитателят, когато разказваше за тази сцена на тримата шишковци.
И този път дежурният възпитател излезе също такъв страхливец.
Представете си, той се намираше в спалнята, когато влязоха тримата непознати с фенерите. Той седеше до прозореца, бдеше над съня на наследника и за да не заспи, гледаше звездите и проверяваше знанията си по астрономия.
Но в този миг вратата скръцна, блясна светлина и се мярнаха три тайнствени фигури. Тогава възпитателят се скри в креслото. Той се страхуваше най-много, че неговият дълъг нос ще го издаде напълно. И наистина този удивителен нос отчетливо се чернееше върху фона на звездния прозорец и можеше веднага да бъде забелязан.
Но страхливецът се успокояваше: „Дано помислят, че това е някакво украшение върху дръжката на креслото или корниза на отсрещната къща“.
Трите фигури, едва-едва осветени от жълтата светлина на фенерите, се приближиха до кревата на наследника.
— Тук — чу се шепот.
— Спи — отвърна друг.
— Тсс!…
— Нищо. Той спи дълбоко.
— И тъй, действайте.
Нещо издрънча.
По челото на възпитателя изби студена пот. Той почувствува, че носът му расте от страх.
— Готово — съскаше нечий глас.
— Хайде.
Пак издрънча нещо, после избълбука и почна да се лее. И изведнъж отново настана тишина.
— Къде да сипя?
— В ухото.
— Той спи, сложил ръка на бузата си. Тъкмо удобно. Сипете в ухото.
— Само предпазливо. По капчица.
— Точно десет капки.
— Първата капка изглежда е страшно студена, а втората не извиква никакво усещане, защото първата действува незабавно. След нея изчезва всяка чувствителност.
— Помъчете се да сипете течността така, че между първата и втората капка да няма никакъв промеждутък.
— Инак момчето ще се събуди като от докосване на лед.
— Тсс!… Сипвам… Едно, две!… И възпитателят изведнъж почувствува силна миризма на момина сълза. Тя се разля по цялата стая.
— Три, четири, пет, шест… — броеше нечий глас с бърз шепот.
— Готово.
— Сега той ще спи три дни непробуден сън.
— И няма да знае какво е станало с неговата кукла…
— Ще се събуди, когато всичко вече се свърши.
— Че инак току-виж захванал да плаче, да тупа с крака и в края на краищата тримата шишковци ще простят на момичето и ще му подарят живота…
Тримата непознати изчезнаха. Треперещият възпитател стана. Запали една малка лампичка, която гореше с пламък във форма на оранжев цветец, и се приближи до кревата.
Наследникът Тутти лежеше в дантели под копринени завивки, мъничък и важен.
Върху грамадни възглавници почиваше главата му с разчорлени златни коси.
Възпитателят се наведе и приближи лампичката до бледото лице на момчето. В мъничкото му ухо светлееше капка, сякаш бисер в раковина.
Златистозелена светлина трептеше в нея. Възпитателят я докосна с кутрето си. Върху мъничкото ухо не остана нищо, а цялата ръка на възпитателя бе пронизана от остър нетърпим студ…
Момчето спеше непробуден сън.
А след няколко часа настъпи онова прелестно утро, което ние вече имахме удоволствието да опишем на нашите читатели.
Ние знаем какво се случи през това утро с учителя по танци Раздватрис, но за нас е много по-интересно да узнаем какво е станало в това утро със Суок. Ние я оставихме в такова ужасно положение!
Отначало беше решено да я хвърлят в подземието.
— Не, това е твърде сложно — рече държавният канцлер. — Ние ще уредим бърз и справедлив съд.
— Разбира се, няма какво да си губим времето с това лошо момиче — съгласиха се тримата шишковци.
Ала не забравяйте, че тримата шишковци бяха преживели много неприятни минути, когато бягаха от пантерата. Необходимо им беше да си починат. Те казаха така:
— Ще поспим малко. А на сутринта ще уредим съд.
С тези думи те се разотидоха по спалните си.
Държавният канцлер, който не се съмняваше, че съдът ще осъди на смъртно наказание куклата, която се оказа момиче, даде заповед да се приспи наследникът Тутти, за да не смекчи той със сълзите си страшната присъда.
Тримата души с фенерите, както вече знаете, направиха това.
Наследникът Тутти спеше.
Суок седеше в караулното помещение. Караулното помещение се нарича кордегардия. И така Суок в това утро седеше в кордегардията. Ограждаха я гвардейци. Един външен човек, наминал в кордегардията, би се чудил дълго: защо това хубавичко печално момиче в необикновено гиздава розова рокля се намира между гвардейците? Нейният вид съвсем не подхождаше на грубата обстановка на кордегардията, дето се търкаляха седла, оръжие, чаши за пиво.
Гвардейците играеха на карти, димяха със син вонящ дим от своите лули, псуваха и току завързваха свади.
Тези гвардейци бяха още верни на тримата шишковци. Те заплашваха Суок с огромните си пестници, правеха й страшни гримаси и тупаха с крак срещу нея.
Суок се отнасяше спокойно към това. За да се отърве от тяхното внимание и да ги подразни, тя си изплези езика и обърната към всички едновременно, седеше с такава физиономия цял час.
Струваше й се достатъчно удобно да седи на бурето. Наистина роклята й от такова седене се изцапваше, но тя и без това вече беше изгубила предишния си вид: изподрали я бяха клоните, изпогорили я бяха факлите, изпомачкали я бяха гвардейците, опръскали я бяха сиропите.
Суок не мислеше за своята участ. Момичетата на нейна възраст не се боят от явната опасност. Те няма да се уплашат от насоченото срещу тях пистолетно дуло, но затова пък ще ги дострашее да останат в тъмна стая.
Тя мислеше така: „Оръжейният майстор Просперо е на свобода. Сега той заедно с Тибул ще поведе бедняците срещу двореца. Те ще ме освободят.“
В това време, когато Суок размишляваше така, до двореца стигнаха тримата гвардейци, за които говорихме в предидущата глава. Единият от тях, синеокият, както вече знаете, носеше някакъв тайнствен пакет, от който висяха крака в розови пантофи със златни рози вместо катарами.
Когато се приближиха до моста, дето стоеше караул, верен на тримата шишковци, тези трима гвардейци откъснаха от шапките си червените кокарди.