— На Сатурн няма живот — казах аз твърдо. — Там има толкова разредени отровни газове, че…
— Аз пък ти казвам: сатурнианци, и недей да спориш! — Жилевин изкрещя така нервно, че на масата отдясно се обърнаха. — Точно заради тях животът ми тръгна наопаки. Слушай по-нататък, още не съм ти казал най-важното.
Викат те, възмущават се, някои дори заплашиха, че ще направят цялото дефиле на пух и прах, ще изтрият от лицето на земята моите приятели, другарите ми, заради клеветата срещу тяхната планета и благородната им цивилизация. С много мъка Капитана успя да успокои духовете.
— Почакайте малко — казва, — дълбокомъдри сатурнианци, ние винаги можем да се разправим с тези туземци, но нека първо да видим какво са заснели.
Тогава аз им обяснявам: филмът още не е готов, не са снети три епизода, не са монтирани триковите снимки, не е направено озвучаването и така нататък.
— Нищо, ще видим каквото е готово — отговаря Капитана и почва да ме разпитва къде са кутиите със заснетия материал.
— Че къде могат да бъдат — отвръщам аз — освен в сейфа на Миша Барковски, той не се отделя от него ни денем, ни нощем. Заснетият материал се намира значи в палатката на главния режисьор, точно под нас долу — казвам. — И соча с пръст към пода. Звучи невероятно, но подът изведнъж стана прозрачен като стъкло и аз отново видях под себе си цялото онова приспано царство.
— Покажи ни палатката! — заповяда Капитана.
— Ето я там — казвам, — край рекичката, по стръмнината, покривът й е изрисуван с дракони.
Още не бях си затворил устата и моят жълт лъч вече се протегна към палатката, грабна сейфа и го повлече към медузата по същия начин, както направи с мене, а сейфът, между другото тежи поне двеста килограма, не по-малко, обикновено четири души го качват в колата. И преди да се усетя, касичката вече стоеше до мене.
— Ключовете, забравихте ключовете, заплеси такива! — соча аз отново с пръст към пода, а той пред очите ми започна да помътнява и стана пак както преди.
Кой ти гледа ключове! По знак на Капитана един от дакелите изситни до сейфа и си пъхна вътре лапите през стената — ама не, ти само си представи, през челна танкова броня да го направи. Измъкна всичките девет кутии с лентите и веднага се изниза от залата. Изведнаж светлината угасна и видях как точно над мене, сякаш във въздуха, блеснаха кадрите от „Десант на Сатурн“. Дакелите се зазяпаха в кадрите, изгледаха всичко, е, наистина от време на време се вдигаше страшна врява, особено при сцените от Сатурн, нали разбираш? А когато свърши и последният епизод, онзи, в който Катя Паскалева и Мастрояни се целуват, дакелите ме изгониха от помещението. Разбрах, че предстои да се решава съдбата ни. Застанах в коридора всред огньове, които скачаха по стените, зъбите ми затракаха, така ме втресе, че целият взех да се клатя, а мартинките ми се разтрепераха като лист.
Не помня колко време мина така, но най-сетне балонът ме понесе обратно в залата. Сега тя беше празна, само Капитана седеше на възвишението си заедно с пет-шест дакела, това беше цялата компания. И ме осведомиха, тъй да се каже, за своята резолюция. Постановиха, първо, че конфискуват всички сцени от Сатурн и ги отнасят при тях за не знам си какви цели. Второ, вместо иззетата лента сложили в кутиите няколко документални филма с кадри от истинския живот на Сатурн. Направили го, за да могат земните жители, въпреки че още не са спечелили напълно доверието на другите светове, да започнат полека-лека да разбират, че им предстои среща с цивилизации, които не са чак толкова изостанали. Разбира се, в бъдеще, не сега. За да се настрои психиката на земните жители в нужната насока. Третото… се отнасяше до мен. Преразгледали моя случай, станало им жал да ме изкормят като жаба, явно бях ги разчувствувал с молбите си. А накрая Капитана ми казва:
— Няма да облъчвам твоя мозък, Илюша — вика, — за да изтрием от него спомена за днешната среща. Страхуваме се, че можем да сгрешим и случайно да засегнем мястото, където е скрита безценната ти дарба. Ти — вика, — Илюша, си единственото разумно същество в нашата Слънчева система, а може би и в цялата Галактика, което има такава дарба за езици. Ти — вика — сега се пази! Когато нашите следващи експедиции долетят при вас, а те от време на време идват тук, ще ни бъдеш като преводач, ще ни помагаш, ако стане нужда, разбира се. Но внимавай, нека да се разберем ката джентълмени — казва Капитана. — За всичко, което видя и чу — никому нито гък! Закълни се с най-страшната клетва, че ще пазиш пълна тайна. Ако обаче изтърсиш нещо на някого, тогава се сърди на себе си, не на друг. Ще те лишим от дар-слово и плюс това от човешкия ти облик.