— Минах покрай един мъж — каза Дженифър, все още със затворени очи. — Възрастен. Мексиканец или негър… във всеки случай беше с тъмна кожа.
— Прочетох за него. — Харди се наведе напред. — Не мисля, че ще свърши работа.
— Как така? Аз видях някого. Мисля, че може да е бил…
Харди поклати глава. Тя протегна ръка към него през масата.
— Не, не. Слушайте. Беше седмицата след Коледа. Никакви коли, жива душа наоколо… и видях онзи мъж, облечен с тежко палто… Стори ми се, че оглежда номерата на къщите. За малко щях да спра, за да го попитам дали не мога да му помогна, но не исках да закъснея, така че продължих. — Тя замълча за миг и се вгледа в Харди. — Наистина би могъл да е онзи… който… искам да кажа, все някой трябва да го е направил!
— Забелязахте ли дали има оръжие?
— Не, но…
— Видяхте ли го да влиза в двора на вашата къща?
— Не… Щях да…
— Имате ли представа защо някой, който не познава Лари лично, би искал да го убие? Или сина ви? — Погледът й се втренчи в пространството помежду им. — Дженифър, ако откриете утвърдителен отговор на някой от тези въпроси, ще можем пак да поговорим за този човек, но засега няма да имаме полза от него.
— Но това би могло да се окаже…
— Когато се окаже, ще направим нужното, обещавам.
Харди си припомни, че не е дошъл, за да я разстройва, но чувстваше, че трябва да й каже какво ще бъде обвинението. Макар и делото да беше на Фримън, не би навредило да събере още малко впечатления за тази жена.
— Добре, да минем нататък. Може би ви е видял и някой друг?
— Но… онзи мъж… той може да е бил…
Потупа я по ръката, задържа я на масата.
— Да продължим нататък.
Тя отдръпна ръката си.
— Трябва да ми повярвате. Не съм го направила аз и ако онова е бил…
— Ако… Може и да е имало такъв човек, може и да е застрелял Лари, но може и да е всякакъв… турист, някой, който се разхожда…
Дженифър го изгледа ядосано.
— И двете му ръце бяха в джобовете. Може да е имал пистолет.
Харди за малко щеше да й припомни, че убийството е извършено с тяхното оръжие, но се овладя.
— Момент! — каза той. — Вижте какво, не сме тук, за да спорим. Ще се върнем на този мъж по-късно. Засега нямаме полза от него, освен ако не живее някъде наблизо и има начин да го намерим. Опитвам се да открия нещо, върху което да изградя защитата ви, но той няма да свърши работа.
Тя наведе глава. Тялото й едва доловимо се поклащаше напред-назад.
— Направихте ли нещо необичайно, докато тичахте? Нещо, което вече сте казали на полицаите. Или не сте.
Тя престана да се поклаща. Вдигна глава, сякаш й тежеше и въздъхна.
— Не ме питаха нищо такова. Искам да кажа… не смятах… нямах представа, че съм заподозряна. Заблудиха ме. Не са ме питали нищо такова.
— Но сега аз ви питам, нали? Хайде да се опитаме да открием нещо.
Дженифър кимна. Спомни си, че бе спряла пред банковия автомат на Хайт стрийт. Харди реши, че това е странно.
— Тръгнахте да спортувате с магнитната карта в джоба?
— Че какво странно има? — И му обясни, че анцузите й имали джобове и най-редовно, преди да излезе, грабвала ключовете и портмонето си — където държала картата. Обясни му, че онази сутрин е стигнала до първата пресечка без да тича, минала е покрай мъжа, после е минала тичешком още две пресечки и е спряла, за да изтегли пари от автомата.
— Беше понеделник след Коледа. Не бяхме теглили пари цели три дни.
Това поне беше някакво начало.
Оказа се, че в известен смисъл е по-лесно да обясни защо се заема с Дженифър Уит на самата нея, отколкото на жена си.
След успеха в първото си дело за убийство — когато защитаваше бившия съдия от върховния съд Анди Фаулър — Харди с изненада си даде сметка, че е станал нещо като собственост на малкия свят на юридическото общество на Сан Франциско. Адвокатите, които можеха да стоят на краката си в съдебната зала, изглежда не бяха често явление. Дори и в големите правни фирми основната работа — подготвяна от цяла армия чиновници, секретарки, счетоводители, книжни плъхове, стратези и какви ли не още — се изнасяше от онзи, който умееше да изложи съответната теза пред съдебните заседатели и съдията убедително.
Тъй като повечето адвокати от големите фирми рядко виждаха съдебната зала отвътре, много от тях нерядко наемаха външни хора с богат практически опит, както бейзболните отбори наемат утвърдени играчи — ролята им е ограничена, но пък спасяват положението.
Поради сензационния характер на делото срещу съдията Фаулър и успеха на Харди — дотогава никому неизвестен, новоизлюпен адвокат — поне половината от големите фирми го забелязаха и веднага след като бе произнесена присъдата в полза на клиента му, телефоните започнаха да звънят.