Но Харди не беше дошъл, за да си тръгва толкова бързо. Извади призовката.
— Нанси, това е призовката за съда. Имам нужда от помощта ви. Някой трябва да каже пред всички, че Дженифър е обичала сина си, че тя не е безполезен човек, че си струва да живее. Съдебните заседатели трябва да видят, че някой се нуждае от нея. — Нанси притисна призовката към гърдите си. — Нанси, на колко години сте — попита Харди неочаквано.
Тя се опита да се усмихне, но не се получи.
— Четирийсет и осем.
— Още не е късно.
Нанси стисна призовката в юмрук и въздъхна почти разтреперана.
— Боя се, че е.
Телефонът иззвъня посред нощ. Фримън.
— Още ли не си разбрал? Никой ли не ти се е обадил?
Харди премигна и се опита да фокусира часовника — четири и половина.
— Не, Дейвид, никой не ми се е обаждал.
— Е, обадиха се на мен. Майката на Дженифър току-що се е опитала да убие мъжа си.
45
И двамата бяха в болницата „Шрайнърс“ — Фил в операционната на интензивното отделение, а Нанси в отделна стая, под охрана. Харди отиде там преди шест, преди да изгрее слънцето, преди всякакви други адвокати или репортери.
— Тя ще се оправи. За него не знам.
Инспекторът, Шон Маниън, бе прекарал безсънна нощ. Работеше в участъка до „Шамрок“ и се познаваше с Харди. Двамата се разбираха. Намираха се в коридора пред стаята на Нанси. Бяха й дали успокоителни и известно време нямаше да е в състояние да разговаря с никого.
— Какво се е случило?
Маниън беше здрав и набит, малко по-нисък от Харди, със сипаничаво лице, цепната брадичка и монашески бретон. Говореше бързо, вечно прегърбен, с ръце в джобовете и дъвка в устата.
— Този тип за пореден път се опитал да я пребие и на нея й се е видяло прекалено, предполагам. Грабнала някакъв нож и го наръгала. Четири пъти, ако не греша. Не. Пет.
— Зле ли е?
— Три от раните са по ръцете, но има и две в корема. Възможно е да е улучила и сърцето. Последния път, когато проверих, още не бяха сигурни. Тя ни се обади. Веднага.
— Ще я обвините ли?
Маниън продължи да дъвче замислено.
— Не знам. Питай в прокуратурата, но се съмнявам. В какво?
— Опит за убийство, например.
Маниън изсумтя.
— Не може. Било е самозащита. Трябва да видиш как изглежда тя самата. Кучият син направо трябва да умре. Ако оживее и някой бъде прибран на топло, ще е той.
— Шон, ти ли се обади на Дейвид Фримън?
— На кого?
— Няма значение. Може би го е направила тя, преди да стигнете до тях. — Харди махна с ръка към стаята. — В безсъзнание ли е?
Маниън кимна.
— Спи. Ела пак към обяд, ако искаш да говориш с нея.
— Не мога. Имам дело — отвърна Харди.
— Късметлия. — Инспекторът разпери ръце. — Е, все едно. Довечера още ще е тук, сигурен съм. В това състояние няма да отиде никъде.
— Толкова ли е зле?
Маниън кимна.
— Доста зле. Но все пак е жива. Имала е късмет.
Харди знаеше, че той е причината. Ако не му бе хрумнала тази идея, ако не бе отишъл при Нанси с призовката, ако не се бе опитал да я убеди да свидетелства… Фил явно бе разбрал и сега двамата бяха в болницата.
През нощта не беше спал и би трябвало да се чувства уморен, но когато влезе в малката стаичка за разпити на седмия етаж малко след осем часа, все още чувстваше притока на адреналин в организма си. Все едно, че беше изпил литър еспресо.
Дженифър все още не се бе облякла за съда. Доведоха я с червените затворнически дрехи.
— Е, какъв е днешният ти съвет? — попита тя. Държеше се, сякаш бе загубила надеждата си в него.
Каза й.
Стоеше в обичайната си поза — с кръстосани на гърдите ръце, облегната на вратата. Преди Харди да успее да довърши, тя се отпусна на стола, потресена.
— Дженифър?
— Да. Какво означава това?
— Според мен означава, че майка ти е искала да даде показания в твоя полза и баща ти е решил да я набие заради това.
— Но защо е рискувала? Тя го познава много добре!?
— Може би, защото те обича?
Дженифър се втренчи в него. Устните й помръдваха. След миг раменете й се разтресоха.
Харлън Пул, много нещастен, отново зае свидетелската банка. През двете седмици след първото му явяване в съда сякаш бе загубил двайсетина килограма от теглото си. Този път нямаше да прибягва до предположения и догадки.
Дийн Пауъл стана и се приготви. Изборите наближаваха и кандидатът навлизаше в ритъм.
— Доктор Пул, казахте ни, че след смъртта на първия съпруг на подсъдимата, сте решили да скъсате с нея, така ли е?
Пул потвърди. Вече се бе изпотил.
— Можете ли да ни кажете какво точно се случи между вас и Дженифър?