— Ние… аз просто се опитах да се отдръпна.
— Но тя работеше при вас и се виждахте всеки ден, нали?
Пул кимна.
— Работеше в приемната ми.
— Но въпреки това се наложи да се отдръпнете от нея?
— Аз… престанахме с интимните отношения.
Пул подръпваше яката на ризата си и сякаш искаше да погледне във всички посоки едновременно.
— Не можех да… с нея… — каза го едва чуто. — Може да ви се стори странно, но се страхувах от нея.
Харди стана и възрази, но възражението му бе отхвърлено. Не биваше да се повтаря. Рискуваше да го предупредят за неуважение на съда, но имаше и нещо по-опасно — рискът да загуби уважението на съдебните заседатели. С първото можеше да се справи някак, но второто щеше да обрече Дженифър на гибел. Седна.
Пауъл от своя страна нямаше намерение да рискува преразглеждане на делото и затова не попита доктор Пул защо се е страхувал, но и не се налагаше — съдебните заседатели несъмнено си спомняха Нед Холис. Бе тръгнал в достатъчно добра за обвинението посока и само трябваше да продължи.
— Какво се случи после?
— Опитах се да обясня на Дженифър, че нищо не се получава, че вече нещата не са същите, но тя… тя… — Вдигна очи към нея.
— Не бързайте с отговора си — успокои го Пауъл.
Пул се замисли как да се изрази.
— В края на краищата реших, че най-лесно ще скъсам с нея като я уволня. Така и направих.
Залата зашумя. Няколко души от съдебните заседатели се наклониха напред. Харди също. Това бе още нещо, което чуваше за първи път.
— И какво стана тогава?
— Ами… тя полудя.
— В какъв смисъл? Заплаши ли ви? Посегна ли ви по някакъв начин?
— И двете. — Пул млъкна и преглътна няколко пъти. — Не знам какво да кажа, господине, извинете ме.
Пауъл бе добре подготвен.
— Нападна ли ви физически?
— Да.
— С някакво оръжие ли?
— Да… с някои предмети от кабинета…
— Остри предмети ли? Медицински инструменти?
— Да.
— Нарани ли ви?
— Одра ме по ръцете и лицето. Доста дълбоко. — Пул поклати глава и добави: — Беше като луда.
Харди стана отново.
— Ваша светлост, свидетелят квалифицира клиентката ми като „луда“ вече втори път.
Вилърс се обърна невъзмутимо към съдебните заседатели и каза:
— Игнорирайте квалификацията. — Усмихна се ледено на Харди и каза: — Зачита се, господин Харди.
Пауъл продължи незабавно:
— Одрала е ръцете и лицето ви?
Харди пак стана:
— Свидетелят отговори, ваша светлост.
Пауъл се обърна към съдебните заседатели с безпомощно разперени ръце.
— Оставете господин Пауъл да разпита свидетеля, господин Харди.
Съдебните заседатели чуха за трети път, че Дженифър е одрала лицето и ръцете на доктор Пул. Пауъл попита:
— Освен това споменахте, че обвиняемата ви е заплашила. Каква заплаха използва тя?
Пул преглътна и отговори дрезгаво:
— Каза, че ако не я взема обратно на работа, ще ме убие.
— Ще ви убие — повтори Пауъл замислено.
— Да, господине.
— А смятахте ли, че ще го направи?
Харди не искаше да го прави, но нямаше начин — Пауъл се заяждаше с него. Не се наложи. Прокурорът се усмихна благородно и каза:
— Оттеглям въпроса. Свидетелят е ваш.
Едва сега почувства колко му пречи умората. Пауъл бе влязъл в ритъм, а той бе загубил своя. Все едно — нямаше какво да прави, освен да се бори.
— Доктор Пул — започна Харди, — кога Дженифър Уит се нахвърли върху вас? След като скъсахте с нея или след като я уволнихте?
— Ами… то стана по едно и също време.
— Така. Колко време преди това бяхте в интимни отношения с госпожа Уит?
— Около шест месеца, струва ми се.
— Не помните точно, така ли?
— Не, не помня.
Най-добрият отговор, който може да ти даде враждебно настроен свидетел. Реши да опита пак.
— Добре. Ще ни кажете ли какви оръжия използва тя срещу вас? Нещо остро, както споменахте преди малко?
— Ами… инструменти от кабинета ми.
— Да, казахте ни вече, но кои точно?
Пул се намръщи.
— Не помня. Замеряше ме с много неща.
— О, значи ви е замеряла! Значи скъсахте отношенията си с жена, която е работила при вас и от която сте се възползвали благодарение на положението си в продължение на шест месеца и…
— Възразявам — извика Пауъл.
— Не беше така…
Харди повиши глас възмутено и това не беше театър.
— … и я уволнихте в същия момент, а тя е започнала да ви замеря с предмети в гнева си. За такова нападение ли говорите?
Вилърс удари с чукчето.
— Ваша светлост, издевателство над свидетеля — обади се Пауъл.
— Приема се. Господин Харди, в този водопад от думи беше ли скрит някакъв въпрос?
Харди пое дъх и се обърна към съдебните заседатели с лека усмивка.