За много хора в залата — а Харди смяташе, че за повечето — Дженифър беше двоен убиец, непокаяла се грешница, която може да нанесе нов удар, ако бъде предизвикана. Дори и Джъстин Морхаус — иначе приятен младеж — не изпитваше никакви угризения, че могат да я изпратят в газовата камера. Дори — макар че едва ли би го признал — нямаше нищо против да я погледа как се мъчи преди това, па било и само заради снимките.
Харди се опасяваше, че Джъстин би могъл много точно да отразява настроенията на съдебните заседатели и ако наистина беше така, Дженифър бе обречена. Защото, ако въпреки кръстосания му разпит, Морхаус бе останал с такива убеждения, можеше и да не си прави труд да го провежда.
Веднага след като залата беше призована към тишина след обедната почивка, Харди се изправи и поиска разрешение от Вилърс да се приближи до нея.
— Ваша светлост — каза той след това, — на днешното заседание господин Пауъл възнамерява да разпита свидетели във връзка със снимките по делото. Като вземем предвид емоционалното състояние на клиентката ми и възможната реакция, която вероятно снимките ще предизвикат у нея, моля да позволите тя да не присъства в залата, докато траят разпитите.
Вилърс смъкна полукръглите си очила малко надолу и го изгледа над тях.
— Господин Харди, в нашата страна подсъдимите нямат право да напускат залата, когато им скимне. Ще присъства.
Законът наистина беше такъв, но стриктното му спазване в случай като този намирисваше на изтънчена жестокост. Но нямаше аргументи.
— Тя може да припадне, ваша светлост. Преживяването ще е много тежко за нея.
Но реалността надмина и най-лошите му очаквания — някакъв емоционален изблик, дори гневен, би придал на Дженифър човешки облик в очите на съдебните заседатели. Вместо това тя изпадна в нещо като вцепенение и през цялото време, докато показваха на съдебните заседатели и на нея как е изглеждал синът й след като е бил застрелян — снимките бяха увеличени достатъчно, за да могат да се закрепят на статива до свидетелската банка — остана неподвижна, стиснала ръката на Харди, без да каже дума.
Половината от съдебните заседатели се просълзиха, а на някои направо им прилоша. Дженифър стоеше с каменно лице, уловила ръката на адвоката си, втренчена право напред.
Като безчувствена жена.
Макар и да не можеше да стои на краката си от умора, след заседанието Харди се отби в болницата. Над съдебната палата все още грееше слабото слънце, но само след пет минути навлезе в гъста мъгла и се наложи да кара бавно. Мъглата в Сан Франциско, помисли си Харди, не е като другаде. Пристига на огромни облаци откъм океана и поглъща всичко със скорост една пресечка за минута. Температурите паднаха с пет градуса след около километър разстояние, чистачките на колите работеха, вятърът бръснеше. Хората изведнъж решаваха да скочат от моста „Голдън Гейт“.
Мина покрай „Шамрок“ и се замисли дали да не се отбие, за да изпие едно, но си спомни, че предния ден го бе направил и от това животът му не бе станал по-добър.
Пред стаята на Нанси Дистефано нямаше охрана. Беше време за свиждане и Харди успя да влезе направо.
Майката на Дженифър седеше в леглото със затворени очи. Носът й беше превързан, цялото й лице бе отекло и насинено.
Харди се прокашля и тя се раздвижи.
— Лошият вятър духа — обади се Нанси.
— Да.
Тя се надигна и се обърна към него. Болеше я, защото направи гримаса.
— Казах на Фил, че ще се явя в съда и че си идвал.
Харди кимна.
— Да, предположих го.
— Как е той?
— Състоянието му е критично. — Беше се отбил при сестрата на входа и тя му каза.
Нанси въздъхна — облекчение? Разочарование? Но дъхът й изведнъж секна — изглежда имаше счупени ребра.
— Не помня. Какво съм направила?
— Някой се е опитвал да ви нарани и си е получил заслуженото.
— Не знам… страх ме е.
— От него ли?
— От това, което направих. Какво ще стане сега?
— Полицаите идваха ли?
Тя кимна. И най-малкото движение й причиняваше болка.
— Да. Разказах им какво стана. Но след това какво?
— Какво имате предвид?
Тя се засмя сухо и извика от болка.
— Боли, когато се смееш. Искам да кажа, след като наръгаш мъжа си с нож. След като бракът ти свърши. Не знам какво ще правя сега. Какво ще стане.
Харди не можеше да й отговори и смяташе, че е най-добре сама да реши. Според него беше поставила добро начало.
— Какво казаха полицаите? — попита той. — Ще ви обвинят ли?
— Не. Поне засега. — Тя погледна надолу към краката си. — Според тях, Фил е щял да ме убие. Според мен, той просто не си даваше сметка… — Млъкна. — Не, няма да постъпя така и този път. Стига. Той знаеше какво прави. Помолих го да престане, но не ме послуша…