Харди се обърна и тръгна към вратата. Щеше да я остави сама. Приставите щяха да я наблюдават, докато започнеше заседанието. Искаше да се махне от това място.
Вилърс отново ги повика в кабинета си. Пауъл остави Харди да разпитва Али Сингх в продължение на десет минути и настоя за този разговор. Вилърс се съгласи неохотно.
— Ваша светлост — Пауъл бе застанал до Харди пред бюрото, — обвинението изслуша търпеливо забележителните показания на господин Сингх, но съм длъжен да отбележа, че не виждам никаква връзка между тях и делото. Господин Харди твърди, че ще успее да покаже такава връзка, но аз се съмнявам в това.
Вилърс се замисли и след малко кимна.
— Господин Харди, склонна съм да се съглася. Ще ни обясните ли с каква цел правите всичко това?
Харди разказа за около минута съкратената версия — че и в двата случая жертвите са убити със собственото им оръжие, че става дума за много пари, че в Лос Анджелес подозират наемен убиец за смъртта на Симпсън Крейн и жена му. Когато свърши, Вилърс все още имаше озадачен вид.
— Да не би да искате да кажете, че въпросният Симпсън Крейн е бил убит с пистолета на Дженифър Уит?
Харди отговори, че Лари Уит е бил убит със собствения си пистолет и Крейн — с неговия.
Вилърс се обърна към Пауъл:
— Може би има нещо, което не схващам?
Пауъл се намеси веднага:
— Дори и да има…
Вилърс махна с ръка, за да замълчи.
— Господин Харди, съществува ли доказателствена връзка между двата случая?
— Това е правдоподобна алтернативна версия за тези убийства и ми се струва, че съдебните заседатели трябва поне да я чуят.
— Предполагам, че вие не сте чули мен. Попитах ви дали съществува доказателствена връзка.
— Да, разбира се.
След секунда Вилърс го попита дали би бил така добър да им обясни каква е тя.
— Лари Уит е работел в медицинския център „Йерба Буена“. Научил е за готвеното мошеничество с акциите и е заплашил да разкрие машинацията. Убит е, за да замълчи.
— От кого?
— От същия, който е убил и Симпсън Крейн.
Вилърс забарабани по бюрото.
— Откъде знаете това?
— Мисля, че мога да изложа убедителни аргументи.
Пауъл използва паузата, за да се намеси:
— Ваша светлост, това е нелепо. Сега нито му е времето, нито мястото да въвеждаме нови версии. Съдът вече призна Дженифър Уит за виновна. Ако защитата разполага с някакви доказателства, Фримън трябваше да ги представи през първата фаза.
— Открих всичко това едва в края на миналата седмица.
Пауъл разпери ръце.
— Това е или твърде лошо, или твърде удобно, нали?
Вилърс вдигна пръст.
— Господа, моля ви. Става дума за живота на една жена и ако искаме да има справедливост, не трябва да пропускаме нищо. Господин Харди, готова съм да ви изслушам по всяко време. Говорихме за Симпсън Крейн. Бил е убит…
— Случаят е разследвал инспектор Флойд Рестофър от полицията в Лос Анджелес. Мога да го призова като свидетел.
— Има ли заподозрян?
— Не, но са сигурни, че е дело на професионален убиец.
Вилърс замълча. Изглежда чутото не й допадна особено.
— Добре. Какво е открил Рестофър за медицинския център?
— Фирмата на Крейн е представяла интересите на центъра.
— Самият Крейн?
Харди се поколеба, но не можеше да промени нищо.
— Не лично. Един от съдружниците.
— Един момент — избухна Пауъл, — ваша светлост, да не би господин Харди да иска да каже, че този Крейн не е имал нищо общо с медицинския център?
— Надявам се да не е така — отвърна Вилърс. — Нали доказателствата ви не са това, господин Харди?
Не отиваше на добре.
— Не, засега никой не е обвинен, ако за това питате, но…
Лицето на Вилърс потъмня, тонът й стана рязък:
— Тъкмо за това питам. Инспектор Рестофър направил ли е разкрития, които засягат това дело или не?
— Случаят все още не е приключен.
— След десет месеца не е приключен? И какво прави Рестофър по това неприключено десетмесечно дело?
— В момента нищо, ваша светлост. Отстраниха го от него.
Харди си даваше сметка, че твърдението му звучи фантасмагорично. Може би — не, със сигурност — вредеше на професионалната си репутация с опитите си да го прокара, но какво друго му оставаше? Ако не успееше да измъкне нещо от шапката си, Дженифър щеше да бъде осъдена на смърт. Криеше ли се заек някъде там? Нямаше никаква представа, но в отчаянието си бе готов да настоява, дори да спори. Тоест, ако съдията позволи.
Бяха му нужни най-малко още десет минути, за да може поне да опита да обясни последното, което бе научил от Рестофър — че са го посъветвали да се откаже от делото, след като е разпитал Бакмън, богатата жена от Сан Марино, свързана едновременно с медицинския център и Франк Келсо. Надяваше се от това да излезе нещо… имаше нужда от десет минути насаме с Вилърс… за да я накара да го изслуша.