— Не, това не е вярно…
Но Харди много добре знаеше, че е вярно.
Пауъл не беше свършил. Направи крачка назад, сниши отново глас и започна в друга посока:
— Госпожо Уит, получихте ли вече някаква сума от застраховката на покойния ви съпруг?
Може би Дженифър за миг си помисли, че най-лошото е минало. Отговори, че не е получавала.
— С Лари имахте ли голям спестовен влог?
— Не. Не беше голям. Около двайсет хиляди, нещо такова.
Пауъл погледна съдебните заседатели.
— За някои хора това са много пари, госпожо Уит, но ще приема думите ви.
— Имахме и влог за образованието на Мат. — Дженифър нямаше представа накъде я води Пауъл и реши да бъде услужлива. — И там бяха някъде около двайсет.
— Ами за къщата?
Харди скочи.
— Ваша светлост, каква е целта на всичко това?
Пауъл се обърна към него, после пак напред.
— Ще обясня каква е, ваша светлост. Тук ясно личи, че убийствата са извършени от алчност. — Вдигна нагоре банковото извлечение и се обърна към Дженифър. — Госпожо Уит, колко пари имаше в банковата сметка, чиито извлечения получавахте в пощенската кутия, в деня на ареста ви?
Дженифър се вгледа в ръцете си.
— Ако не си спомняте, ще ви кажа аз. Всичко е записано тук. Става дума за малко повече от триста хиляди долара, госпожо Уит. Това са парите, които сте успели да откраднете от съпруга си за седем години. Пари, от които сте лишили собственото си семейство.
Дженифър окончателно загуби самоконтрол.
— Ние никога не излизахме! — извика тя. — Не разбирате ли? Никога никъде не ходехме! Той не ми позволяваше да върша каквото и да било! Нямате представа какъв живот беше това, какъв беше той! Дори не разбра, че ги няма…
— Но онази сутрин е разбрал, нали, госпожо Уит? И вашият обичан Мат се оказа пред дулото на пистолета…
— Възразявам!
— Не, не сте сграбчили оръжието в гнева си от караницата… Планирали сте всичко най-внимателно…
— Ваша светлост, възразявам!
— Качили сте се горе, за да вземете пистолета…
— Възразявам! — Гласът на Харди бе отишъл няколко октави нагоре. Вилърс удари с чукчето. Пауъл не обърна никакво внимание и продължи да крещи на Дженифър:
— И тогава изведнъж е настъпил моментът да действате. Той ви каза, че ще си вземе онези пари, така ли беше? — Доближи се на сантиметри от лицето й и извика: — Затова ли го убихте?
Дженифър изведнъж стана, измъкна се от преградата и се хвърли към Пауъл.
— Не! Не съм го убила аз, копеле гадно!
— Седнете на местата си! Всички! Господин Пауъл… — Вилърс продължи да удря с чука.
Дженифър пищеше, извън себе си.
— Ред! Пазете тишина! Пристав!
Но приставите изчакаха Дженифър да се укроти сама и отново да седне.
Пауъл я гледаше втренчено. Раменете му увиснаха.
— Не можах да разбера само едно — каза той съвсем тихо. — Защо беше нужно да убивате Мат.
После се обърна и заяви, че няма повече въпроси.
Съдебните заседатели гласуваха два пъти и се съвещаваха два часа и седемнайсет минути. Бяха, както изискваше законът, единодушни. За смъртно наказание.
Част пета
50
Харди се събуди плувнал в пот, задъхан, зелената стая го поглъщаше, газът с дъх на бадеми изгаряше трахеята, дробовете му, раздуваше ги до пръсване, караше го да агонизира — събуди го писъкът в съня му. Ако беше в реалността, този писък нямаше да се чуе, щеше да бъде задушен, преди да се роди.
Всичко беше наред. Беше в спалнята, Франи спеше до него. Часовникът край леглото показваше три и нещо — беше спал почти два часа.
Стана и отиде до банята, за да наплиска лицето си с вода. Потеше се — косата му беше залепнала за главата. Изпи таблетка аспирин и дръпна кожата около очите си — тъмните кръгове отдолу не изчезнаха.
Седна във всекидневната, без да се облича. Беше студено — по-студено от всякога. След малко чу стъпки, дойде Франи.
— Лош сън? — Седна на коленете му и го прегърна. — Лепкав си.
Не беше в състояние да говори. Тя приглади косата му, притисна се към гърдите му.
— Ще донеса одеяло.
Когато се върна, Харди трепереше. Не можеше да спре. Франи го зави с одеялото и отиде да вземе още едно. Когато се върна, той се беше отвил и дишаше тежко. Франи го уви отново с двете одеяла и пипна челото му — гореше.
Събуди се отново. До сутринта изглежда оставаше още много време. Все още беше на креслото. Вслуша се в тъмнината, за да чуе нещо отвъд обичайните звуци на заспалата къща — дишането на Франи край него, бълбукащият аквариум в спалнята им.