— Какво намеквате, господин Пауъл?
— Ваша светлост, по време на разследването стана ясно, че госпожа Уит не поддържа близки отношения със семейството си. Истината е, че дори са отчуждени…
— И затова ли са тук, Дийн — засече го Фримън моментално.
Съдията удари с чукчето.
— Господин Фримън, отправяйте всичките си забележки към съда, ясно ли е?
— Разбира се, ваша светлост. Извинете ме. — Както повечето от ходовете му, този също бе пресметнат. Отклони вниманието от неприятния въпрос, поведи нещата в друга посока, дори и да ти коства предупреждение за неуважение на съда. Освен това по този начин той спечели няколко секунди, за да измисли нещо друго. — Все пак господин Пауъл би трябвало да помисли. Семейството на госпожа Уит е тук, за да я подкрепи. Какво повече е нужно?
Томасино махна с ръка и улови чукчето.
— Госпожо Уит, отбелязвам присъствието на семейството ви, но това не променя нещата. При такива обвинения не мога да ви пусна под гаранция.
— Ваша светлост… — реши Фримън да опита още веднъж, но съдията не искаше да слуша повече.
Издигна тържествено чукчето над главата си, удари леко и отсече:
— Отказвам пускане под гаранция.
5
Циганите бяха изчезнали от фоайето навън, но, както обикновено, разговорите продължаваха да отекват в голите стени.
— Как така не я пуснаха под гаранция? — попита бащата на Дженифър, Фил Дистефано. Фримън реши, че не е настроен докрай войнствено, но във всеки случай не е и сърдечен.
— Бихме могли да обжалваме — отвърна адвокатът, — но дори и да спечелим, съдията ще определи невъобразимо голяма сума.
— Колко, господин Фримън? — обади се миловидната госпожа Дистефано зад гърба на мъжа си.
Дистефано я сряза:
— Няма никакво значение, Нанси. Няма да е по силите ни.
И по външния им вид личеше, че е прав. Каквато и сума да определеше съдът, двамата Дистефано нямаше да са в състояние да я платят.
Фил беше с обикновен черен костюм, който не бе виждал ютия отдавна, с бяла риза — огладена, но стара, с тясна вратовръзка. Нанси беше достатъчно хубава, дори красива като дъщеря си, но нещо в присвитите й устни и в държанието й подсказваше, че животът й никак не е бил лесен. Синът, може би двайсет и тригодишен, беше с джинси, ботуши, въздълга коса и презрителен поглед.
Семейството явно беше бедно и това изненада Харди. Досега никъде в медиите не бе споменавано, че Дженифър произхожда от бедно семейство, разговорът му с нея не го бе накарал да мисли друго — дори и в затворническите дрехи тя приличаше на заможна съпруга на лекар.
Когато Фримън обясни, че може да се очаква сума от порядъка на един милион долара, братът избухна:
— Откъде, по дяволите, ще вземе тези пари!?
— Том!
Фримън вдигна успокоително ръка.
— Точно така, синко. Целта е да не излезе от ареста. Мислят, че ще избяга.
— Не вярвам. Има много солидна защита. — Мъжът, на когото принадлежеше гласа излезе напред и подаде ръка на Фримън. — Кен Лайтнър. — Като че ли името обясняваше нещо. — Аз съм психотерапевтът на Дженифър — добави той.
Беше мъжът, когото Харди забеляза в залата. Сравнително хубав, силен, което личеше дори под добре скроения му костюм, той имаше грижливо оформена червеникава брада и тъмнокестенява коса. Странна комбинация, която, според Харди, се дължеше на боя.
— За какво й е бил на Джени психар? — попита Том Дистефано.
Нанси Дистефано сложи ръка върху рамото на сина си, а Лайтнър каза:
— Вие трябва да сте Том.
— Не. Аз съм английската кралица.
Майка му застана между двамата.
— Не бъди груб, Том.
Харди се зачуди дали Том изобщо е в състояние да се владее достатъчно, за да бъде каквото и да било — дори груб. Какъвто и да беше източникът на гнева му, беше повече от ясно, че го е обзел изцяло. Оглеждаше се наляво и надясно, сякаш искаше да побегне. Майка му не пусна ръката му, но той се отскубна и се обърна към Харди:
— Да не би да се опитвате да я изкарате луда? Това ли е идеята? Мислите, че е смахната?
— Ни най-малко. — Лайтнър сякаш се стремеше към някакъв помирителен тон, с който да обхване всички и всичко.
Фримън реши, че е длъжен да ръководи представлението и не отстъпи.
— Все още не сме се спрели на някаква стратегия — каза той. — Дженифър е невинна, докато не се докаже обратното. Мисля, че по този въпрос всички сме съгласни.
Картината беше многопластова — гняв, разместване на позициите, тревога, мъка, сила. Братът Том беше в центъра, може би донякъде укротен, но Харди се надяваше никой да не избере точно този момент, за да го тласне по-нататък. Щеше да загуби.