Харди отвори уста, за да отговори, но Вилърс го спря.
— Знам, господин Харди, не е нужно да ми напомняте. — Тя погледна ръката си и се обърна към прокурора. — Господин Пауъл, би трябвало да помните, че лично господин Харди включи този въпрос в протокола изрично.
— Но това беше, когато се гледаше първия пункт на обвинителния акт. Няма никакво отношение към престъплението, за което беше осъдена.
Вилърс не смяташе така.
— Решението да обедините трите пункта на обвинението в един процес беше ваше, господин Пауъл. Ако нещо премине от едната част в другата, проблемът е изцяло ваш. Но — тя се обърна към Харди, — тук не става ясно каква е същността на новата информация, която може да разкрие доктор Лайтнър.
Харди знаеше.
— Същността ще стане ясна от показанията му.
— О, за Бога!…
Вилърс вдигна пръст към прокурора.
— Внимавайте с изразите, господин Пауъл. Както знаете, аз съм старомодна и няма да търпя богохулства.
— Извинете, ваша светлост, но не виждам какво се мъчим да постигнем. Вие вече заявихте, че няма да допуснете исканията на господин Харди…
— Само относно насрочването на ново дело. — Вилърс също не одобряваше всичко това, но познаваше задълженията си отлично. Ако съществуваше каквато и да било причина Дженифър да не бъде осъдена на смърт, тя трябваше да я разгледа. — По иска за смекчаване на присъдата, мисля, че ще изслушам каквото има да ни каже доктор Лайтнър. Ако става дума за факт, ако господин Харди успее да докаже, чрез показанията на психиатъра, че Дженифър Уит е била физически и психически малтретирана, съм длъжна да преценя още веднъж справедливостта на присъдата.
— Ако става дума за факт, ваша светлост. Само че господин Харди с нищо не показа, че е така.
Вилърс се замисли.
— Господин Харди, можете ли да ни кажете каква е същността на показанията, които ще даде доктор Лайтнър?
Това беше неговият коз и не биваше да го изиграе, преди да му е дошло времето.
— Съжалявам, ваша светлост. Прочетохте клетвената му декларация… не бих искал да преиначавам думите му… бих могъл неволно да ви въведа в заблуждение.
Това бе разбираемо. Харди нямаше представа какво ще успее да измъкне от психиатъра, но не би могъл да го заяви сега.
Вилърс прошумоля с листата и поклати глава:
— Ще ви позволя да разпитате доктор Лайтнър, господин Харди, но ви предупреждавам, че…
Харди знаеше.
— Какво ще каже той? — попита Дженифър шепнешком и го стисна за ръката. — Струва ми се, че според него съм виновна.
Харди не можеше да не й се възхити — продължаваше да отрича, категорично и непоколебимо още от самото начало. Не го е направила тя и толкова. Естествено, не би била първият убиец, който се държи точно така…
— Довери ми се — отговори той съвсем тихо. — Не ни прекъсвай. Аз ти вярвам. — Сега той стисна ръката й и я придърпа към себе си. — Чу ли ме? Вярвам ти изцяло.
Вилърс погледна Лайтнър и каза:
— Докторе, искам да изясним един въпрос още сега. Показанията ви тук няма да повлияят върху въпроса за виновността или невинността на госпожа Уит. Този въпрос вече е решен. Съдът е уведомен, че разполагате с информация, въз основа на която присъдата, препоръчана от съдебните заседатели би могла да бъде смекчена. — Лайтнър преглътна. — Така ли е?
Докторът сви рамене, погледна към Харди за помощ.
— Да, ваша светлост, струва ми се, че е така.
Вилърс кимна.
— Господин Харди?
Харди бавно се изправи.
— Доктор Лайтнър, какви са взаимоотношенията ви с обвиняемата?
— Аз съм неин приятел и психотерапевт.
— От колко време сте неин психотерапевт?
— От около четири години.
— А неин приятел?
— Смятам себе си за неин приятел от самото начало.
— Като неин приятел, виждали ли сте я извън професионалната си среда? Излизали сте заедно на обяд или вечеря, нещо такова?
Налучкваше, но независимо от отговора, даваше на Лайтнър голяма дупка, през която да се измъкне. Позата на Лайтнър, погледът му, подсказваха, че е схванал какво му се предлага.
— Да — отговори той. Не знаеше само, каква цена ще му поиска Харди.
— Многократно ли?
— Няколко пъти. Да.
Тогава Харди взриви първата си бомба:
— Доктор Лайтнър, по времето на смъртта на Лари и Матю Уит, бяхте ли любовник на госпожа Уит?
Лайтнър, очевидно стреснат, се отдръпна назад, после се обърна към съдията:
— Ваша светлост…
— Отговорете на въпроса, доктор Лайтнър — подкани го Вилърс, макар че отговорът вече бе ясен.
Харди му напомни, че е положил клетва. Психотерапевтът хвърли безпомощен поглед към Дженифър и промърмори: