— Да.
Пауъл избухна:
— Ваша светлост, свидетелят вече даде показания под клетва, в смисъл, че не е бил в интимни отношения с обвиняемата.
Вилърс се наведе напред.
— Доктор Лайтнър, давате ли си сметка, че се признавате за виновен в лъжесвидетелство?
Лайтнър кимна сериозно, отговори утвърдително.
В залата се надигна шум и Вилърс удари с чукчето, след което повика Харди при себе си.
— Господин Харди, във ваша полза ли ще са показанията на този свидетел? — Но не държеше да получи отговор.
Харди се обърна към Дженифър, за да види как реагира. Беше неподвижна като статуя, прехапала устни. Казал й бе да му се довери, че той самият й вярва напълно. Може би трябваше да я предупреди.
Върна се пред Лайтнър и го попита:
— Докторе, някога хипнотизирали ли сте обвиняемата?
— Да.
— Казахте ли й, в състояние на хипноза, че трябва да отрича за връзката си с вас?
Лайтнър пое дъх, преглътна.
— Смятах, че ще навреди на защитата й. Че ще я компрометира. И без това си имаше достатъчно неприятности.
— Имате предвид смъртта на Мат и Лари Уит ли?
— Да. — Харди направи пауза. Приближи се до съдебните заседатели, организира мислите си. После продължи: — Значи, след като сте били в интимни отношения с Дженифър Уит, част от времето, което сте прекарали с нея, не е имало отношение към професията ви или към нейното психическо състояние, нали?
— Да.
Лайтнър разбра каква е целта на всичко това. За да има Дженифър шанс да остане жива, интимната им връзка трябваше да излезе наяве, дори и да ги представяше в лоша светлина.
— Виждахте ли Дженифър Уит след двайсет и осми декември миналата година? Независимо дали като приятел или психотерапевт.
— Да, разбира се. Казах ви. Виждах я почти всеки ден. Беше съсипана заради смъртта на сина си. Обвиняваше себе си. — Залата отново зашумя, съвсем за кратко. — Но Дженифър обвинява себе си за абсолютно всичко.
— И въпреки това отрича, че е убила мъжа си и сина си.
— Точно така.
Това не беше въпрос, но Пауъл не възрази, а Вилърс не каза нищо, така че Харди пое дълбоко дъх и продължи:
— Доктор Лайтнър, споделяла ли е Дженифър Уит някакви свои решения, до които е достигнала преди двайсет и осми декември.
— Да. Че смята да напусне мъжа си. Обади ми се по телефона вечерта на Коледа.
— Като на приятел, не като на психотерапевт, така ли?
— Да.
Харди продължи нататък, бавно, с неотслабващ ритъм. Фактът, че Лари е заплашил да я убие, ако го напусне. Пистолетът в нощното шкафче. Напрегнатите отношения в семейството. Трябваше много умело да балансира между фактите и догадките, за да не бият последните на очи, да извлича подробности, подробности, да проправя пътя напред към… понеделник сутринта. Дали се справяше?
— Доктор Лайтнър, Дженифър никога не ви е казвала, че е застреляла Лари и Мат, така ли е?
— Да. Така е.
— Въз основа на образованието и професионалния си опит, въз основа на факта, че познавате това дело, можете ли да изкажете професионално мнение за душевното състояние на госпожа Уит сутринта на двайсет и осми декември?
— Да.
— Между другото, докторе, цялата информация, която ви е известна във връзка с това дело, сте научили или от госпожа Уит или тук, в съдебната зала, така ли е?
— Да.
— Никой не ви е предоставял полицейски доклади, протоколи от разпити, фотографии и така нататък извън съда?
— Никой.
— В такъв случай, докторе, изложете пред съда мнението си за душевното състояние на госпожа Уит в онази сутрин.
— В общи линии, беше изпаднала в панически страх, поради побоищата у дома й. Съпругът й я биеше често. В онази сутрин също имаше скандал. Тя изтичала горе, мъжът й се спуснал след нея. Ужасът й е обясним…
Харди продължи в това темпо. Трябваше да продължи нататък — пистолета, вратата на банята…
— И какво е направила тя?
— Грабнала е пистолета от нощното шкафче.
— После?
Обръща се, Мат се показва от банята, цевта на пистолета играчка, получен за Коледа…
— После?
Мат. Лари крещи. Спуска се към нея. Изстрел от упор…
Залата бе занемяла. Може би цели десет секунди не се чу никакъв звук.
— Доктор Лайтнър, както знаем, госпожа Уит категорично и неотстъпчиво отрича да е извършила тези убийства. Следователно това, което чухме, е ваша собствена версия за случилото се.
— Да, така е.
— Изцяло ли?
— Да, разбира се.
Харди направи пауза, за да могат всички да осъзнаят чутото, приближи се до свидетеля и го попита рязко:
— Доктор Лайтнър, откъде тогава знаете, че Мат е получил за Коледа играчка пистолет?
Тишината в залата бе пълна. Лайтнър, който се бе потопил в емоционалния си разказ, изведнъж се почувства изсмукан. Отпусна се.