— Не разбрах въпроса — проговори той накрая.
Харди го повтори. Откъде е разбрал за пистолета играчка.
Лайтнър премигна.
— Не съм сигурен.
— Но Дженифър не описа пред вас ситуацията така, както го направихте вие, нали?
Пауъл стана.
— Ваша светлост…
Вилърс не се поколеба и секунда.
— Не се приема. Бих искала да чуя отговора.
— Трябва да съм го видял на снимките. Тези, които показаха тук.
— Дженифър не ви е казвала за него, нали? Тя заяви пред мен, че сред играчките на Мат не е имало пистолети и други оръжия. Не му е било позволено да си играе с такива неща.
Пауъл стана отново. Вилърс поклати глава отрицателно.
— Да, така е. Едва ли ми го е казала тя. Сигурно от снимките.
Харди се върна при масата си и взе дебелото тесте снимки от местопрестъплението.
— Бих искал да разгледате тези снимки и да ми посочите детския пистолет на тях.
Лайтнър пое плика и бавно започна да разглежда снимките. Харди застана наблизо и зачака търпеливо. Вилърс бе замръзнала като сфинкс. Някъде по средата на тестето психотерапевтът рязко вдигна глава.
— Но това беше само предположение. Може и да не е имало детски пистолет. Просто си помислих, че може да се е случило по този начин и нищо повече. Предположение, основаващо се на косвени данни.
— Доктор Лайтнър, става дума за нещо повече от предположение.
Харди отново отиде до масата на защитата, бръкна в чантата си и извади оттам голям плик, като тези, в които се съхраняват веществени доказателства. Върна се при свидетеля и извади отвътре „грешката“ на Теръл — пластмасовия пистолет, досущ като истински, намерен в същия контейнер за боклук, в който и оръжието на убийството.
— Това ли е пистолетът играчка, докторе? Това е пистолетът, който е държал Мат, нали? Този, който сте сметнали за истински. Този, заради който вие сте го застреляли!
— Боже мой! — възкликна Дженифър някъде отзад. — Кен!?
Харди не беше сигурен, че ако опита да направи крачка ще се задържи на краката си, но все още беше в състояние да говори.
— Това е било в пакета, доставен от „Федерал Експрес“ в дома на семейство Уит. Коледен подарък от Нанси Дистефано, бабата на Матю Уит. Откъде разбрахте, че е бил получен за Коледа? Пакетът е пристигнал в къщата в девет и половина, след като Дженифър е излязла да тича. Изхвърлили сте го заедно с истинския пистолет, преди тя да се върне. Дженифър не знаеше, че Мат го е получил като подарък, нали?
Лайтнър се раздвижи, вторачи се в Харди, после се огледа, сякаш търсеше помощ. Най-накрая се обърна към Вилърс:
— Не съм длъжен да отговоря, нали? Мога да се позова на… Петата поправка на Конституцията.
Вилърс кимна.
— Ако сте убеден, че отговорът ви ще ви инкриминира.
Той изтри длани в панталоните си. Погледна Дженифър, после Харди.
— Позовавам се на Петата поправка на Конституцията. Няма да кажа нищо повече, без присъствието на адвокат.
Това беше единственият му шанс, последният.
Обаждаше му се, когато се караха. Лари я пребиваше от бой.
Защо не го остави? Няма да стане по-добре. Литературата, практиката, всичко показва това. Беше й го казал. И въпреки всичко, не би го оставила. Беше убедена, че трябва да продължи да полага усилия.
И той слушаше. Съветваше я. И, разбира се, правеха любов.
Излъга Харди и съда за това, но каза истината, че не му е безразлично какво ще стане с нея. Не му е безразлично? Твърде меко казано. Да, тя го обичаше и то не само заради прехвърлянето на чувствата от един обект на друг. Той смяташе така. Но тя имаше семейство. Просто нямаше да напусне тях. И той никога не би могъл да я има истински. Обаждането на Коледа вечерта не беше, за да му каже, че е решила да си отиде. Поредният скандал, поредният побой, поредният зов за помощ. Той реагира. Така би трябвало.
И пак. Понеделник сутринта. Ново обаждане, нови кошмарни удари. Единственият му шанс, единственият й шанс… Би могъл да я спаси… да я има… би направил всичко за нея… Всичко…
„Олимпия Уей“. Красивата й къща. Улицата е пуста, мъртва, тиха под щипещото сутрешно слънце. Дженифър излиза да бяга. Има достатъчно време. Няма да се върне…
На улицата няма жива душа.
Той е бил тук. Три пъти. Следобед. Мат и Лари са някъде. Познава разположението на къщата. Знае къде е пистолетът. Не че е решил да го използва предварително. Или? Не. Не е очаквал да се стигне до това. Щял е да поговори с Лари, да му каже какво й причинява. Но вече е дошъл и… изглежда…
— Какво има?
— Доктор Уит, дойдох, за да поговорим. Може ли да вляза? Става дума за жена ви.