Виновните очи се присвиват.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Нейният психотерапевт. — Оглежда пустата улица. — Гарантирам пълна дискретност.
Никакви други звуци. Сами в къщата, двамата.
— Добре де, за какво става дума?
— Доктор Уит, тя има нужда от мен. Обади ми се. Горе ли е?
— Не, няма нужда от вас. Какво искате да кажете? Как така се е обаждала? Кога? За какво си говорихте?
— Каза ми, че ще е тук. Отново сте я пребили. Ще я взема със себе си.
— Какво? Няма да вземете никого. Тя не си е вкъщи.
— Ако изляза оттук, ще се обадя в полицията. Ще се обадя веднага.
— Какво става, по дяволите! Какво искате?
— Да видя Дженифър. Искам тя да напусне тази къща. Тя е моя пациентка. Би трябвало да знаете какво означава това, докторе.
— Не е тук. Казах вече, че я няма.
— Искам да се уверя сам. Иначе ще се обадя в полицията моментално. Не можете да я принуждавате да търпи това…
— Искате някакви доказателства? — увереността е намаляла.
Най-накрая горе, спалнята.
— Ето, видяхте ли? Казах ви, че я няма. А сега се пръждосвайте. Веднага!
Пистолетът е там, където е казала тя — в шкафчето.
— Няма да стане.
Не е нужно да мисли повече. Събитията го завладяват.
— Какво ще правиш с това… по дяволите!…
Шумът, точно срещу него, другият звук… може би там… през цялото време… вода ли тече? Не я е чул. Шумът престава. Това е. Спирането на шума. Там има някой.
— Не мърдай. — На Уит. Уит замръзва. Кръвта нахлува в главата му.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш!?
— Кой е там, вътре?
Уит крещи:
— Мат, стой вътре! — Наполовина обърнат, опитва се да го уплаши. — Не излизай! — И се появява другият пистолет… за част от секундата… зад вратата на банята. Някой се кани да стреля! Но не се вижда никой. Само страх. Сянка. Всичко става кошмарно бързо.
Уит се хвърля напред. Но и нещо друго, малко встрани, в същия миг, откъм банята, зад вратата. В периферното зрение се мярка цев, друг пистолет. Боже! Има някой. Свидетел! Нещо повече — заплаха.
Не остава нито секунда. Светкавичен поглед встрани. Пистолет е… но има нещо нередно… много ниско е… някой е клекнал? И гърми. Пистолетът гърми!
Няма избор. Завърта се, насочва, натиска спусъка, точно когато вижда…
… момчето, приклекнало излиза, държи пистолет, насочва го? Пак гърми. Не може да бъде. Не може да е Мат, Мат е на училище. Работен ден, а баща му си е у дома… сам.
Трябва да престане! Непременно! Но пръстът е стиснал твърде силно. Пистолетът отскача, изтрещява като бомба в малката стая, огледалото в банята се пръсва на стотици парчета, заляно с ярко червено…
Вече няма спиране. Един миг, докато Уит е скован от ужас, занемял от трясъка, вперил поглед в разкъсаното тяло на сина си…
Част от секундата, докато осъзнае ужаса, но това стига. Лайтнър вдига отново пистолета, насочва го, Уит се хвърля напред с нечовешки крясък, с вдигнати ръце.
Лицето, очите, обезумелият мъж, който се приближава…
Невъзможно е да не стреля. Невъзможно е да не улучи…
Репортерите хукнаха към телефонните кабини. Зажужаха миникамери. Харди се върна на мястото си. Като насън видя, че Вилърс удря с чукчето си, че Пауъл е прав, безмълвен. Нанси е права в залата. Нанси, която миналата нощ потвърди, че е изпратила на Мат пистолет играчка.
Лайтнър отпуснат на стола. Харди седна на мястото си и погледна към Дженифър — тя плачеше и не бе в състояние да се овладее.
Пауъл и Теръл арестуват Лайтнър за лъжесвидетелство. Вилърс се прибира в кабинета си сама.
След половин час се връща на мястото си. Харди и Дженифър държат ръцете си през цялото време. Нанси и Том са дошли на първия ред, точно зад парапета, Фримън се приближава до масата на защитата. Пауъл седи на стола си и се преструва, че чете някакви документи. Лицето му е навъсено.
Вилърс изглежда зачервена, устните й са присвити. Поглежда надолу над очилата — към Харди и Дженифър, към Пауъл.
Говори ясно, отчетливо:
— Съдът уважава иска на защитата за насрочване на ново дело съгласно параграф 1181.
Харди най-накрая се отпуска на стола си. Насрочването на нов процес е само формалност — Вилърс уважаваше първия му иск, нищо повече. Беше повече от ясно, че за Дженифър Уит няма да има нов процес. Както бе твърдяла от самото начало, тя не бе убила никого, нито мъжа си, нито сина си. На всички в залата това бе ясно.
— По-нататък съдът реши: съгласно параграф 657.6 от Гражданския процесуален кодекс на щата Калифорния, се отменя решението на съдебните заседатели в процеса срещу Дженифър Лий Уит, тъй като, поради липса на доказателствена сила в представените факти и улики, въз основа на които е взето, то не може да бъде приложено към тази, за която се отнася. Господин Пауъл. Не мога да си представя, че бихте възразили срещу освобождаването на подзащитната. — Това не беше въпрос. — Господин Харди, приближете се, моля.