55
След процеса Харди построи нова каменна оградка, за да предпази розите на Франи в задния двор. Сега бе подпрял крак на нея и гледаше към къщата. Айзък Глицки, най-големият син на Ейб, гледаше на работата си сериозно — вдигна капака на скарата, намести пуйката вътре с дългата двузъба вилица.
— Малко розовее — отбеляза той.
Ейб, най-накрая, в Деня на благодарността пиеше първата си — според Харди — бира за годината. Говореше спокойно, търпеливо, внимателно и тонът му по нищо не напомняше, че е полицай.
— Затвори го, Айк, ще се изпече и без да я поглеждаш непрекъснато.
Момчето затвори капака и отиде да си играе с другите деца под стряхата.
Беше по-топло от нормалното за сезона, слънчево, подухваше западен вятър. Моузес и жена му Сюзън — беше бременна — щяха да се появят скоро, Франи и Фло режеха салати в кухнята, приготвяха подноси, подреждаха чинии.
Харди се наслаждаваше на „старомодната благодарност“, както се изразяваше — бърбън със сода, портокали, захар, лимон, череши и Бог знае още какво. Бързаше преди да е дошъл Моузес, любителят на чистите питиета, защото неминуемо щеше да се опита да му развали удоволствието. Седеше на новата ниска оградка и наблюдаваше света.
— Така се живее — отбеляза той, когато вятърът довя до ноздрите му уханието на пуйката. — Няма да повярвате, като ви кажа кой ми се обади вчера.
Глицки го изгледа.
— Кой? Орландо Сепеда?
Харди поклати глава.
— Майкъл Джордан?
— Не е спортист.
— Знам, че не е бил Клинтън, защото щеше да го спомене вчера, като си приказвахме.
Харди отпи от чашата си.
— Дженифър Уит.
Вятърът отново подухна. Айзък пак вдигна капака на скарата и Глицки му каза да се махне оттам.
— И Обърни тази шапка с козирката напред, синко. Вчера се разправяхме за това.
Инспекторът от отдел „Убийства“ не беше в състояние да се примири, че синът му иска да се носи като момчетата от престъпните банди. Никакви раздърпани дрехи, никакви кожени якета или бейзболни шапки с козирката на тила.
Айзък обърна шапката и Ейб сви рамене.
— Ставам консервативен. Малко е тъжно.
— Така ли? Консерваторът в Сан Франциско е малко по-ляв от Ленин, нали?
Белегът леко просветля — не най-слънчевата усмивка на Глицки.
— Е, как е госпожа Уит?
— Богата е. Истински богата.
— Така ли? Толкова скоро ли й платиха?
— Трябвало е. Тя беше невинна.
Сянката на къщата вече ги настигаше и Глицки се премести малко по-нататък.
— Канех се да те попитам.
Харди кимна.
— По детския пистолет нямаше отпечатъци.
— Това означава ли нещо?
— За опитен инспектор като теб, би трябвало.
Глицки се замисли. Наистина отпи бира.
— Били са почистени. Ако хлапето си е играло с него, целият би трябвало да е в отпечатъци.
— Видя ли? Знаех си, че ще се сетиш. Имаше толкова други неща… но не им обръщах внимание. Нещо, както се казва, ме ядеше отвътре, но не можех да вържа картинката, докато Лайтнър не се издаде. Трябваше да има някакви отпечатъци, дори и размазани.
— А защо Лайтнър е накиснал Дженифър, след като толкова я е обичал?
— В началото не го е направил. Вероятно не е вярвал, че ще я обвинят. После прояви наглостта да ми каже, че тя го е направила, но само, за да се спаси от Лари.
— Май и психарите понякога вярват в това, което им се иска да вярват. Като „истинските“ хора.
— Трябвало е да открадне нещо. За да прилича на въоръжен грабеж.
— Естествено. За човек с твоя опит е лесно да каже това. Все едно. Арестът на Дженифър му е объркал плановете. Надявал се е като го няма Лари, тя да се омъжи за него, нейният утешител, нейният лечител и душеприказчик. Твърдеше, че тя имала не знам каква си невроза. Май той я е имал. Освен това не е предполагал, че Мат ще си е у дома. Коледна ваканция. Просто е забравил за съществуването на момчето.
— А защо е отишъл в къщата точно тогава?
— Попитах я същото. Обадила му се е, защото Лари я е бил отново. Предполагам, че все още обвинява себе си за това. Но може би си е мислил да направи нещо такова… Дженифър му е казала къде е пистолетът. Смятал е, че ако го няма мъжът й… Все едно. Дженифър избягала от Лари на горния етаж и се обадила на Лайтнър. Той й казал да излезе навън. Изглежда е решил, че е дошъл моментът, казал на доверената си секретарка, че има работа и никой не трябва да го безпокои, затворил вратата и излязъл през верандата. До къщата на Дженифър има десет минути пеша.