— При обжалването могат да определят гаранция от един милион. Това означава сто хиляди, за да ви отпуснат заем, плюс разноските по обжалването. Ако не сте в състояние да съберете толкова пари, възможно е да ви назначат и служебен защитник.
Тя хвърли бърз, уплашен поглед към вратата.
— А защо не вие и господин Харди?
Фримън улови ръцете си.
— Честно казано, хонорарът ни… това е мое решение, ще бъде двеста хиляди. Никой не би се съгласил за по-малко. Ако не успеете да съберете толкова пари, ще трябва да ви назначат служебен защитник.
Той смяташе, че е най-добре в началото да се държи откровено до бруталност. Беше уверен, че е по-добре за клиента да му покажеш грубата си страна, за да има представа какви проблеми можеш да създаваш на своите хора и да си направи изводи как би изял с парцалите враговете си. Отдавна бе престанал да се пита дали не греши някъде с това разсъждение — нямаше време за такива работи.
— А служебният защитник не може ли да е всеки адвокат?
— Не. Трябва да е одобрен от съда. При такова сериозно дело се иска значителна компетентност.
— Значителна компетентност — промърмори Дженифър и поклати глава.
— Съжалявам, но нещата стоят така.
— Става дума за живота ми!
— Дейвид… — Харди почувства, че трябва да се намеси. Нещата, които наговори Фримън, може би бяха важни и дори верни, но парите не бяха чак толкова съществен фактор за него за него самия, а подозираше, че и за Дейвид, колкото и убедително той да твърдеше обратното.
Възрастният мъж вдигна очи.
— Какво?
— Ела навън за минутка.
Оставиха Дженифър край масата в малката стаичка и излязоха навън, в пустия коридор. Затворническите звуци тук се чуваха по-отчетливо. Харди заговори веднага:
— Какво ще кажеш да се уточним за парите по-късно?
— Кога?
— По-късно.
— Въпросът трябва да се реши, Диз. За нея няма да е от полза, ако се наложи да сменя адвокати. — Почеса се по бръчките около дясното си око. — Ако се окаже, че не може да плати, няма да е етично да започваме. Просто се опитвам да изясня нещата в самото начало.
— Тормозиш я, това правиш.
— Така или иначе, трябва да разберем и то веднага. — Потупа Харди по рамото. — Слушай, знам, че делото е добро. Дявол да го вземе, бихме могли да го поемем безплатно само заради рекламата, но преди това искам да знам с какво си имам работа и сега му е времето да науча. После… е, ще се компенсирам пред нея. — Наклони леко глава. — Хайде да влизаме. Ще се държа мило и любезно.
Фримън седна срещу Дженифър.
— С господин Харди съжаляваме, че ви подлагаме на всичко това, Дженифър, но трябва да знаем какво е финансовото ви състояние. Ще се окаже полезно за по-нататъшната ни работа.
Мускулите на челюстта й потрепваха, но лицето й продължаваше да е безизразно.
— Ами… струва ми се, че парите няма да са проблем… Нали има застраховка…
Фримън поклати глава.
— Не, Дженифър. Ще блокират застраховката, докато не свърши процеса. Ако ви признаят за виновна, няма да платят.
Харди не повярва на очите си — дали наистина тази жена се опита да се усмихне?
— Но вие ще им попречите да ме признаят, нали?
Фримън пак поклати глава.
— Боя се, че не съм склонен да заложа хонорара си, Дженифър. — Харди си помисли, че Дейвид наистина не го бива да се държи любезно. — Да не мислим за застраховката. Нещо друго, освен нея?
Дженифър обясни, че са живели в къщата си пет години, но са я купили скъпо, малко преди пазарът да замре. Може би струвала около седемдесет хиляди или малко по-малко. Ако се намери купувач. Имали малко акции, за още шейсет и пет хиляди. Мебели, някакви бижута, две коли. Разпродажба на смешни цени, помисли си Фримън.
— А какво става, ако ти позволят да излезеш под гаранция и… как се казваше… вземеш, че се пръждосаш? — попита Дженифър. — Теоретично.
— И през ум да не ви минава! Гледайте да не ви чуе някой, когато питате такива неща! Предупреждавам ви, тук, в затвора, не трябва да говорите с никого за нищо! Това е един много добър безплатен съвет. Ако ви хванат, след като се „пръждосате“, ще загубите парите за гаранцията. Всичките. А след известно време ще ви хванат. Повярвайте ми. После никога вече няма да намерите човек, готов да ви даде заем за гаранция и а) ще убедите цялата съдебна система, че сте виновна, второ…
— „Б“ — поправи го Харди.
— … и второ, ще настроите всички срещу себе си, а това е много лоша идея. И през ум да не ви минава!
— Не че е пусната под гаранция, за да избяга — припомни Харди.