— Ей, да не би да сте репетирали всичко това? — попита Дженифър.
Фримън започна да драска в бележника си.
— Ето какво получих — каза той след малко. — Дори и да не обжалвате решението за гаранцията и продадете къщата заедно с всичко в нея, пак няма да имате достатъчно. Искаме да ви помогнем, но ще трябва да уведомя съдията, че се оттегляме от делото.
Дженифър го погледна.
— Има още… — каза тя. — Има още една сметка.
Фримън престана да прибира нещата си. Харди дръпна един стол и го възседна.
— Каква е тази сметка?
Дженифър сведе очи и преглътна. Очевидно бе неспокойна.
— Някога… струваше ми се, че с Лари нещата няма да тръгнат, разбирате ли? И си помислих. Че ако… че ако се наложи да заживея сама, с Мат… искам да кажа… — Дженифър изгледа единия, после другия. — Искам да кажа, че реших да спестя нещо, за Мат и мен. За всеки случай…
— За какъв случай? — Фримън не отделяше очи от нея.
— Ами… както казах… ако нещата не тръгнат. Ако се беше наложило да се махна или нещо такова…
— От какво да се махнете? — Фримън си спомни какво каза психиатърът Лайтнър за малтретираните съпруги.
— Не мислех, че вашият съпруг ви е малтретирал — намеси се Харди. — Не споменахте такова нещо.
Дженифър вдигна ръка към лицето си, сякаш за да напипа някогашна синина.
— Не, не е… но, все пак, имах чувството, че един ден тези пари ще са ми нужни.
Най-накрая обясни — в продължение на девет години заделяла по малко настрана. Въпреки че Лари контролирал всичко, намерила начин да взема „малко от тук, малко от там“ — от парите за играчки, дрехи, храна, ремонт на къщата… всичко. Заделяла почти по хиляда на месец и се научила да влага пари в рискови акции, така че в момента разполагала с около триста хиляди — недокоснати, в брой.
— Е — кимна Фримън, — ако все още държите на нас, госпожо Уит, ще поемем делото ви.
Харди не се усмихна. Разкритието на Дженифър, колкото и правдоподобно да звучеше, го обезпокои. Би предпочел да не знае за това, честно казано. Но реалността си е реалност и никъде не бе написано, че нещата трябва да са черни или бели за удобство на Дизмъс Харди.
6
— Разкажете ми за Лари Уит.
Дженифър и Фримън седяха един срещу друг на масата, а Харди се бе превърнал в муха на стената, край вратата. Фримън бе извадил от чантата си термос и сега на масата димяха три чаши топло кафе.
— Какво искате да знаете? За нас двамата?
— Искам да знам всичко. — Фримън бе закачил сакото си на облегалката на стола. Седеше отпуснато, ризата му бе изляза от панталоните. — Все пак, може би ще е най-добре да започнем с това, колко често ви е биел.
Дженифър премигна, после се съвзе. Очите й се разшириха, спряха се на Харди, после се върнаха на Фримън.
— Не съм казвала, че ме е биел… само се карахме.
Фримън протегна назад ръка, за да не позволи на Харди да се обади.
— Но все пак ви е биел — каза той с успокоителен тон.
— Не виждам какво общо има това.
— Има, Дженифър. Може да се окаже много важно. — Говореше тихо, убедително. — Заради него могат да ви оправдаят, то е валидна защита, нещо, за което съдебните заседатели могат да се хванат. Истината е, че ви е биел, нали?
Харди не можеше да не забележи, че отношението на Дейвид сега бе доста по различно от момента, когато каза на Лайтнър, че трудно би убедил съдебните заседатели, след като и детето е било убито.
Дженифър замълча, мускулите на челюстта й не преставаха да се движат.
— Казах вече… не съм убила Лари, господин Фримън. Не ме интересува какъв възможен мотив да го направя ще изтъкнете, не съм го убила! Боже мой! Да не би да кажат, че съм убила и Мат?
— Вече го казват, госпожо Уит.
Смехът й беше горчив, крехък.
— И защо, според тях, съм направила това? Какъв е бил мотивът ми да убия сина си?
Фримън продължаваше да говори тихо, с равен глас.
— Сега не става дума за Мат, Дженифър. Говорехме за Лари.
— Пет пари не давам за Лари! — Удари с юмрук по масата. — Не съм убила Мат! Не разбирате ли? — Погледна Харди.
Харди се почувства длъжен да се намеси.
— Ще твърдят, че Мат се е появил неочаквано, че сте изпаднали в паника или че детето е застанало пред вас, когато сте стреляли.
Тя затвори очи. Дишаше тежко.
— Но… ако е станало случайно, значи не е предумишлено убийство, нали? Искам да кажа… това не е истина, но ако твърдят, че е… няма да е същото като с Лари… — Лицето й стана мъртвешки бледо.
Харди се изкуши да й го обясни така, както на него го обясниха Драйсдейл и Пауъл. Въздържа се, но го обезпокои факта, че е задала въпроса и толкова трескаво отричаше.