В четвъртък следобед тук беше спокойно. Нямаше никакви репортери, нито пък други хора. Старите, библиотечни маси и изподрасканите ученически чинове създаваха дори впечатление за уют.
В момента диагнозата на Лайтнър за Дженифър не бе най-интересното за Харди, макар и предположението му да го стресна.
— Това все още не означава, че е убила някого — отбеляза той.
Лайтнър седеше на една маса край прозореца.
— Да, само по себе си не означава… но, казвам ви, боя се, че тя е убила съпруга си.
— Сигурен ли сте? От нея ли го чухте?
— Не, но знам…
— Ами сина й?
— Нямам понятие как се е случило това. Може да си е мислела, че е Лари.
— Седемгодишно дете? Собствения й син?
— Казах ви, че не знам как е станало. Момчето може да се е оказало между тях, да е натиснала спусъка по невнимание, някаква ужасна случайност.
Това не е невъзможно, помисли си Харди. Ако е имало пистолет, никакви случайности не са изключени. Самият той би могъл да измисли поне половин дузина сценарии, по които Мат да е намерил трагичната си смърт.
— Но тя отрича — възрази той. — Откъде знаете? Защо го твърдите?
Най-накрая директен въпрос. Лайтнър облегна добре скроения си костюм на масата. През прозореца се процеждаше слънчев лъч и осветяваше червеникавата му брада.
Психоаналитикът въздъхна и сви юмруци.
— Най-простият отговор е, за да престане Лари да я бие.
Харди се бе свил на един старомоден единичен чин и въртеше пръст по ръба на издълбаното гнездо за мастилница. Беше изопнал крака напред с кръстосани глезени.
— Твърди, че не я е биел. Карали се, както всички, но…
— Разбира се, че ще го каже. Но не е истина.
— Не е истина — повтори Харди. — А откъде да знам, че не е? — Той вдигна ръка и добави: — Не, не започвам да се заяждам отново. Просто имам нужда от някакво доказателство, от потвърждение. Признанието на Дженифър. Нещо друго. Иначе ще предположа, че го казвате, за да дадете на Дженифър възможност да се измъкне.
Лайтнър кимна.
— Така е. Само че позицията ми в този случай е малко особена. Убедих сам себе си, че мога да ви кажа някои неща, до които ще стигнете и без мен, ако разполагате с достатъчно време. Но се боя, че нямам право да ви кажа как съм научил.
След миг Харди отвърна:
— Лекарска тайна.
Ножът с две остриета. Лайтнър наведе леко глава.
— И без да се намесвам аз, някъде трябва да са останали следи. Никога не го е казвала, но мисля, че често е сменяла лекарите си. Те са длъжни да съобщават.
Харди си даде сметка, че е прав. Когато някой посети лекар заради определен вид нараняване — изгаряне, рана, счупване и така нататък — и заяви, че е паднал от велосипед или по стълбата, а нараняването изглежда подозрително, лекарят по закон бе длъжен да съобщи в полицията. Стига да има сериозни основания да смята, че е извършено нещо нередно.
Харди зададе очевидния въпрос:
— Но вие сте знаели, че Дженифър е търпяла побоища. Защо не съобщихте?
Лайтнър го изгледа тъжно.
— Аз съм психоаналитик. Ние сме освободени от това задължение. Тя не позволи. Беше ми пациентка и беше нейно право.
— Значи е сменяла лекарите, за да не заподозрат? И да не съобщят. Нещо друго?
— Съседите може да знаят нещо. Колко пъти са се местили? Това също може да подскаже нещо.
Харди се съгласи, но посочи, че ако е била малтретирана, самата Дженифър би трябвало да го каже най-напред, а тя отричаше.
— Ще се съгласите, че това ни създава известни трудности — завърши той.
— Да, разбира се. Съгласен съм.
— Е?
— Реших, че трябва да ви уведомя. Както казахте, това трябва да е нейната защита. Затова го е направила.
Харди се опита да седне прав на малкия чин. Опря се с лакти на плота.
— Доктор Лайтнър, напомням ви, че тя отрича както побоищата, така и да е убивала когото и да било. Днес дъвкахме това отново и отново. Дженифър не е съгласна да се изтъкват побоищата пред съда и толкова. Никой не е в състояние да я накара да промени мнението си — нито аз, нито Фримън, нито някой друг. И това ме кара да си задам един въпрос… Защо, по дяволите, не признае, че е била малтретирана? Както казахте, в наши дни доста хора отървават кожата с подобен аргумент. Има куп прецеденти. Разяснихме й го. Защо, след като това е най-добрият й шанс, може би единственият шанс да спаси живота си, тя не желае да го използва?
— Срамува се. Боя се, че е доста сложно, господин Харди.