След цялото това време тя имаше вид на замаяна7. Тя понечи да влезе, но старицата внезапно я дръпна вътре. В това време мъжете заудряха щитовете с копията си, за да заглушат виковете, които биха уплашили другите жени и те биха се отказали да споделят смъртта заедно с мъжете в бъдеще.
Шестима мъже я последваха в шатрата и тя се съвкупи с всеки от тях. После тя я положиха на ложето до мъртвия и двама хванаха краката й, а двама ръцете й. Старата вещица завърза въже около врата и подаде краищата на другите двама, които щяха да дърпат. След това я намушка между ребрата с широк кинжал и натисна острието напред, а другите дърпаха въжето, докато момичето умря.
Най-близкият роднина на мъртвия се доближи с парче запалено дърво в ръка и гол, заднишком, без дори да погледне кораба, го подпали. Погребалната пирамида скоро пламна и корабът, и шатрата, и мъртвецът, и момичето, и всичко друго скоро се превърна в бурна, пламтяща клада.
Един от нордмените до мен каза нещо на преводача и той ми предаде:
— Вие, арабите, трябва да сте глупав народ. Вашите най-обичани и уважавани хора ги заравяте в земята да ги ядат пълзящи твари и червеи, а ние ги изгаряме мигновено, така че веднага, без да чакат, отиват в Рая.
И истината ви казвам, преди да измине час, кораб и дървета, и момичето, и мъжът се бяха превърнали в пепел.
След погребението на Нордменския предводител
За скандинавците ничия смърт не е причина за скръб. Бедняк или роб, за тях е безразлично, дори и смъртта на княз не би предизвикала тъга или сълзи. Вечерта на същия ден, в който погребаха вожда Вуглиф, в лагера на нордмените цареше небивал празник.
Въпреки това усещах, че нещо не е наред сред тия варвари. Посъветвах се с преводача и той ми каза, че планът на Торкел е да предизвика смъртта ми и след това да свали Булиуиф. Той бил спечелил подкрепата на някои от първенците и във всеки дом хората обсъждали и спорели.
Притеснен до немай-къде, попитах:
— Но нали аз нямам нищо общо с това, как да постъпя?
Преводачът каза, че трябва да бягам, ако мога, но хванат ли ме, това ще се изтълкува като доказателство за вина и ще постъпят с мен като с крадец. Крадците при нордмените биват наказвани по следния начин: завеждат крадеца до някое дърво, завързват около него здраво въже, закачат го на дървото и го оставят да виси там, докато не се разпадне на парчета под действието на ветровете и дъжда.
И като си спомних, че едва отървах смъртта в ръцете на ибн-ал-Катаган, реших да постъпя както преди — с една дума, да остана при нордмените, докато ми разрешат да продължа пътуването си.
Посъветвах се с преводача дали да не поднеса дарове както на Булиуиф, така и на Торкел, дано ми разрешат да замина по-бързо, но той отвърна, че не мога да изразя почит и на двамата едновременно, а кой ще бъде новият княз още не е решено. После добави, че всичко ще стане ясно само след един ден и една нощ, и не по-късно.
И наистина е вярно, че между тези нордмени няма установен начин, по който да се избира нов предводител след смъртта на стария. Силата и бойните умения са на голяма почит, но също така и подкрепата на останалите воини, първенци и благородници. Понякога се случва да няма ясно определен приемник на властта и така беше сега. Преводачът ме посъветва да чакам и да се моля, което и направих.
И тогава се изви силна буря по бреговете на реката Волга и продължи цели два дни, и вилняха ветрове, и силни дъждове се изляха, и след бурята падна студена мъгла на земята. Беше гъста и бяла и човешките очи не можеха да проникнат на повече от дузина разкрача.
И тогава разбрах, че нордмените, тези грамадни воини, които по причина на гигантския си ръст, сила на мускулите и свирепост няма от какво да се страхуват по целия божи свят, същите тези люде се плашат от мъглата, идваща след буря.
Мъжете от расата им се мъчат да прикриват страха си един от друг, като се смеят и шегуват непрекъснато и нарочно показват безгрижието си. И така само доказват обратното, защото опитите им да се прикрият са детински и въпреки че явно не искат да си признаят, всеки от тях, из целия им лагер, се отдава на молитви и принася жертви — петли и кокошки, и когато го попитат за причината, той отвръща: „Принасям жертва за безопасността на близките си у дома“, или: „Принасям жертва за успешна търговия“, или „Тази жертва е за помен на този или онзи покоен член на семейството ми“, или всякакви други причини, и после добавя: „И също за да се вдигне мъглата.“
Намирах за странно такива силни и войнствени люде толкова да се страхуват от нещо, че чак да се налага да се преструват, пък и според мен мъглата или думанът са твърде неразумни причини за страх. И казах на преводача, че човек може да се страхува от вятър или пясъчни бури, наводнение, земетръс, или от небесни гръм и мълнии, защото всяко от тези неща може да го нарани или убие или да разруши дома му. И също му казах, че мъглата и думанът не представляват такава заплаха или опасност, а са най-маловажни от който и да е друг вид от природните стихии.
7
Или, вероятно, полудяла. В латинския ръкопис думата е „cerritus“ — луд, но арабският на Якут казва „замаян, в транс“.