Потеглихме още преди зазоряване и се впуснахме сред бушуващото море и силния вятър; чак костите ме заболяха от студ и усещах тялото си натъртено от каменистия бряг. През цялата сутрин, докато корабът яхаше вълните с издути платна, възбудата на хората растеше, докато накрая заприличаха на малки деца или кресливи жени. Беше странна гледка да се наблюдават тези грамадни, сурови воини да се кикотят и закачат, сякаш са харемът на халифа, и да не намират подобно държане за неподобаващо на мъже.
И тогава достигнахме до висока скала, извисяваща се над сивото море, и Хергер ми каза, че зад този каменен нос се намира градът Ятлам. Докато корабът заобикаляше стръмния рид, аз напрягах очи да видя приказния дом на Булиуиф, а воините крещяха още по-силно и си разменяха грубиянски шеги и вероятно си подвикваха как ще се забавляват с жените на брега. Но изведнъж над морето замириса на дим и после димът ни обгърна и всички замълчаха. И тогава видях със собствените си очи как градът догаря и от тлеещите останки се издига черен пушек. Нямаше и следа от живо същество.
Слязохме на брега и обходихме града. Навсякъде имаше купчини мъртви тела — мъже, жени и деца, някои изгорели, други съсечени от меч. Булиуиф и воините му не обелваха нито дума, но дори и при тази гледка не даваха изява на скръб, или плач, или мъка. Няма раса на света, която да посреща смъртта така, както я посрещат нордмените. Аз самият усетих да ми прилошава многократно при вида на всички тези тела, но не и те.
Накрая успях да попитам Хергер:
— Кой е направил това? — Хергер посочи безмълвно първо земята, после горите и хълмовете встрани от сивото море, над които се стелеше мъгла.
Аз продължих:
— Кой, мъглата ли?
Той отвърна:
— Не питай повече. Ще узнаеш по-скоро, отколкото би желал.
И тогава стана следното: Булиуиф влезе в една от горящите развалини и дойде при нас, като носеше в ръце огромен и тежък меч, толкова нагорещен от огъня, че го държеше с увито около дръжката парче плат. Истина ви казвам, това беше най-грамадното оръжие, което съм виждал — дълго колкото мен самия и с острие, широко колкото две допрени длани. Дори Булиуиф пъшкаше от тежестта му и когато попитах Хергер какъв е този меч, той отвърна:
— Това е Рундинг.
Изведнъж Булиуиф се разпореди и всички ние се качихме отново на кораба и отплавахме в морето. Никой от тях не обърна глава към горящия град Ятлам. Само аз погледнах назад и съзрях димящите развалини и мъглата над хълмовете зад тях.
Крепостта край Трелборг
В течение на два дни плавахме край нисък, равен бряг, между острови, наречени Земята на Даните, като най-после достигнахме до мочурлива област, пресечена от множество реки, вливащи се в морето. Тези реки нямат свои имена, а всяка се нарича „вик“ и оттам хората, живеещи край тях, се именуват „викинги“ — това са нордменските воини, които плават с корабите си нагоре по течението на реките и така нападат селищата.14
И в тази блатиста местност ние спряхме в мястото, наречено Трелборг, удивително за мен само по себе си. То не е град, а по-скоро военен лагер и жителите му са военни и между тях има много малко деца и жени. Укрепленията на този лагер са направени с много грижа и умение по римски образец.
Трелборг е разположен на мястото, където два „вика“ се събират и оттам надолу се вливат в морето. Главната част от селището е заобиколена от кръгова стена от пръст, висока колкото пет човешки боя. Над този земен насип стои дървена ограда за по-добра защита. Извън стената се простира ров, пълен с вода, чиято дълбочина не зная.
Земните укрепления са отлично направени и по качество и симетричност са сравними с най-доброто, което е известно по света. По-нататък, обърната към сушата, се намира втора полукръгла стена и още един ров зад нея.
Самият град лежи в този вътрешен пръстен, и в него се влиза през четири порти, обърнати към четирите края на света. Всяка порта е преградена от здрави дъбови врати, обковани с желязо и пазени от многобройни стражи. Денонощно се охраняват също и проходите по стените и бойниците.
Вътре в града има шестнадесет дървени убежища, наричани от нордмените дълги къщи, чиито стени се събират на височина, така че наподобяват обърнати лодки, отрязани откъм носа и кърмата. На дължина те са тридесет крачки и в средата са по-широки, отколкото в краищата. Подредбата им е следната: всеки четири са построени така, че да образуват точно квадрат и в четирите квадрата има шестнадесет къщи.15
14
Между съвременните учени се спори относно етимологията на термина „викинг“, но болшинството от тях са съгласни с Ибн Фадлан, че той е производно на думата „вик“, означаваща поток или тясна река.
15
Описанието на Ибн Фадлан се потвърждава от преки археологически доказателства. При направените през 1948 година разкопки във военния лагер Трелеборг, намиращ се в Дания, област Западен Зееланд, се оказва, че размерите, разположението и строежът на селището точно съответстват на писаното от него.