Всяка дълга къща има само по един вход и всички входове гледат в различни посоки. Попитах защо е така и Хергер обясни следното:
— Когато има нападение и трябва да се бърза към стените, за да се отбранява градът, воините могат да тичат свободно и без да си пречат едни други.
И така във всеки квадрат вратите на къщите гледат поотделно на север, следващата на изток, следващата на юг и последната на запад и така във всичките четири квадрата. Забелязах също, че въпреки грамадния ръст на нордмените вратите са толкова ниски, че дори аз трябва да се приведа на две, ако искам да вляза вътре. Хергер отново обясни:
— Ако ни нападнат, дори и един-единствен воин, застанал отвътре, може да отсече с меча си главата на всеки, понечил да влезе. Вратите са ниски, за да бъдат главите на нападателите удобни за сечене, когато се наведат.
И наистина се убедих, че във всяко отношение градът Трелборг е построен за военно удобство и защита и, както казах, тук не се извършва никаква търговия. Отвътре дългите къщи имат три части или стаи, всяка със своя врата, като средната е най-голяма и в средата има шахта за боклук.
Видях също, че жителите на Трелборг не са като нордмените от лагера край Волга. Те бяха чисти за расата си. Миеха се в реката и ходеха по нужда извън къщите и във всичко бяха по-издигнати от видяното досега. Въпреки това не бяха съвсем чисти, а само в сравнение с останалите.
В Трелборг живеят само мъже и всички жени са робини. Между тях няма съпруги и всяка може да бъде обладана според желанието на всеки мъж. Населението на града се храни с риба и много малко хляб, като никой не се занимава със земеделие, въпреки че сред блатистите земи около града има площи, годни за обработване. Попитах Хергер защо не се отглежда нищо и той отговори:
— Тези хора тук са войници. Те не се ровят в пръстта.
Както Булиуиф, така и целият ни отряд бяхме посрещнати с почести от военачалниците на Трелборг, които са неколцина и най-главният от тях се нарича Сагард. Той е силен и свиреп на вид и грамаден почти колкото Булиуиф.
По време на нощния пир Сагард го запита за целта и причината на нашия поход и Булиуиф разказа за посланието на Вулфгар. Хергер ми превеждаше всичко, макар в действителност да бях прекарал вече значително време сред тези неверници, поради което разбирах някои думи от езика им. Ето какво си говориха Сагард и Булиуиф.
Сагард започна така:
— Разумно е било, че Вулфгар, макар и син на Родгар, е бил изпратен с мисията на вестоносец, защото другите му синове са се нахвърлили един срещу друг.
Булиуиф отвърна, че не знае и че не е чул за такова нещо, но аз не долових особена изненада в думите му, пък и той рядко се показваше изненадан от каквото и да било. Така подобаваше на мястото му на предводител на воини и техен пример за подражание.
Сагард отново заговори:
— От петте му сина трима вече са мъртви от ръката на единия от тях, Виглиф, който е коварен16 и е заплел в козните си собствения вестоносец на краля. Единственият му останал верен син е Вулфгар и той е далеч.
Булиуиф отвърна, че е благодарен за тези новини и ще ги има предвид. Нито той, нито някой от хората му показа изненада от чутото и това ме наведе на мисълта, че при тях е обичайно синовете на някой крал да воюват помежду си за спечелване на трона.
Както се смята за нещо обикновено и син понякога да убие баща си по същата причина. За нордмените това е също както поредната пиянска свада между воини. Те си имат поговорка, която гласи: „И гърбът ти трябва да има очи“ и вярват, че човек винаги трябва да е готов да се защитава, дори и баща срещу собствения си син.
Преди да тръгнем, попитах Хергер защо градът Трелборг има допълнително укрепление откъм сушата и нищо подобно откъм морето. Нордмените са морски народ и нападат откъм водата, ала Хергер отвърна така:
— Опасността идва откъм сушата.
Аз продължих:
— Защо от сушата?
— Заради мъглата — отговори той.
При отпътуването ни от Трелборг събраните на брега воини заудряха с копия по щитовете си, като вдигаха силен шум, докато корабът потегляше. После ми казаха, че това се прави, за да достигне до ушите на Один, един от многобройните им богове, и той да закриля Булиуиф и дванадесетте му спътници по пътя.
Също така научих, че числото тринадесет е много важно за хората от Севера поради това, че луната нараства тринадесет пъти за една година според техния календар и всички важни изчисления трябва да съдържат числото тринадесет. По тази причина, каза ми Хергер, и броят на къщите в Трелборг е тринадесет и три отгоре, а не шестнадесет, както бях ги преброил аз.
Нордмените, узнах също така, имат определена представа, че годината не съвпада съвсем точно с тринадесетте нараствания на луната и затова числото тринадесет е някак неопределено и непостоянно за тях и тринадесетият период се нарича магически или чуждоземен, и Хергер добави:
16
Буквално „двурък човек“. Както става ясно по-нататък, нордмените са се сражавали еднакво добре и с двете ръце и умението да се прехвърля оръжието от едната в другата се е смятало за маньовър, достоен за възхищение. В този смисъл „двурък“ означава лукав, хитър.