— Ти като чужденец беше избран да бъдеш тринадесетият воин.
Те са суеверни и никога не търсят опора в смисъл, причини или правила. Струваха ми се като свирепи деца и тъй като се намирах сред тях, реших да си държа езика зад зъбите; не след дълго последвалите събития ме убедиха в правилността на постъпката ми.
Бяхме изминали доста път, откакто напуснахме Трелборг, когато съобразих, че никога досега домакините не бяха ни изпращали с биене по щитове и молитви към Один. Попитах за това Хергер.
— Вярно е. Сега обаче имаме нужда от закрилата на Один, защото прекосяваме морето на чудовищата.
Това сякаш отново доказваше безпочвеността на суеверията им. Попитах дали някой от тях е виждал изобщо тези чудовища и Хергер каза:
— Всеки от нас ги е виждал. Как иначе ще знаем за тях? — и от тона на гласа му разбрах, че приема недоверието ми за глупост.
Не след дълго се дочу вик и хората на Булиуиф се скупчиха, сочейки към водата, като наблюдаваха и крещяха един на друг. Попитах Хергер какво става:
— Вече сме сред чудовищата — отвърна той и посочи към водата.
По тези части океанът е много бурен. Вятърът духа свирепо, разпенва гребените на вълните и като замрежва с водни пръски очите, си играе със зрението на човека. Дълго наблюдавах морето, но не съзрях никакво чудовище и нямаше как да повярвам на думите им.
И после един от тях извика името на Один и го заповтаря многократно в някаква молитва, и тогава със собствените си очи видях морското чудовище. Беше по форма като гигантска змия и въпреки че не повдигна главата си на повърхността, забелязах как тялото се извива и гърчи отдолу и беше по-дълго от кораба и черно на цвят. Звярът изригна, подобно на фонтан, високо във въздуха вода и после се гмурна надолу и раздвоената му като змийски език опашка се показа над водата и всеки неин дял беше по-голям от короната на най-голямата палма.
Тогава забелязах и друго, и още едно, и още едно, сигурно бяха поне четири, или шест, или седем и всяко се държеше като подобните си и изригваше фонтани и размахваше раздвоена опашка. При тази гледка нордмените завикаха за помощ към Один, а немалко коленичиха треперещи на палубата.
И истина говоря, видях със собствените си очи морските чудовища навсякъде около нас, и после те изчезнаха, сякаш се стопиха, като че ли никога не ги е било. Воините подновиха дейността си по управлението на кораба, но аз усещах страха дълго след това и Хергер ми каза, че лицето ми било бяло като на нордмен и ме попита със смях:
— И какво казва твоят Аллах за това? — и аз не знаех какво да му отговоря.17
Вечерта, когато излязохме на брега и запалихме огън и аз запитах Хергер дали тези чудовища някога са нападали кораби в морето, и ако да, то по какъв начин, защото не успях да видя главата на нито едно от тях. Вместо отговор Хергер извика Ехтгов, един от благородниците и пръв помощник на Булиуиф. Той беше сериозен човек и проявяваше шеговитост само когато е пиян. Хергер каза, че той е бил на кораб, нападнат от чудовища. Ехтгов ми разправи следното: те са по-големи от всичко на сушата и от всеки плавателен съд в океана, и когато нападат, се гмуркат под кораба, вдигат го във въздуха и го хвърлят настрани като треска, след което го смазват с раздвоения си език. После каза, че от тридесетте мъже на борда са оцелели по милостта на боговете само той и двама други. Ехтгов говореше със сериозен тон, както си му е присъщо, и вярвам, че говореше истината.
Добави също, че чудовищата, както било известно на нордмените, нападали корабите поради желанието си да се съвкупят с тях, вземайки ги за някое от своя вид. По тази причина те не строели корабите си твърде големи.
След това Хергер ми каза, че Ехтгов е велик воин, прочут с подвизите си, и трябва да се вярва на всяка негова дума.
През следващите два дни плавахме между островите в страната на Даните и на третия прекосихме провлак от открита вода. Страхувах се, че тук може да срещнем други морски чудовища, но това не стана и така пристигнахме до земята, наречена Венден. Тези брегове са планински и всяват страх и ние ги наближихме с предпазливост, като воините на Булиуиф принесоха в жертва кокошка и главата хвърлиха в океана от носа на кораба, а тялото от кърмата, близо до мястото на кормчията.
Не слязохме веднага на тази земя, а продължихме покрай брега, като накрая достигнахме до кралството на Родгар. Най-напред видях това: на висок рид с обширен изглед към бушуващото море се издигаше голям палат от дърво, здрав и внушителен. Казах на Хергер, че това е великолепна гледка, но той, както и всичките му спътници начело с Булиуиф, пъшкаха и клатеха глави. Попитах Хергер защо е така и той отвърна:
17
Описаната по-горе случка, явно среща с китове, е изключително оспорвана от учените. Тя съществува в ръкописа на Рази, както и тук, но в превода на Сьогрен е в много по-съкратен вид и там нордмените са показани, че скрояват сложна шега на арабина. Те явно са били запознати с китовете и определено са ги различавали от морските чудовища, съгласно Сьогрен. Други учени, включително Хасан, се съмняват Ибн Фадлан да е бил в неведение относно съществуването на китове, както изглежда в горния абзац.