Аз смотолевих нещо в смисъл, че съм страхливец в сравнение с другите от отряда на Булиуиф, което си беше самата истина.
— Няма значение — каза старецът, който беше вече погълнал значителна част от местното питие — противна течност, наречена медовина, ала доста силна. — Ти наистина трябва да си много смел, щом си готов да се изправиш срещу вендол.
Усетих, че най-после бих могъл да науча нещо съществено. Отговорих му с нордменската мъдрост, чута от Хергер:
— Всички сме смъртни — животни, приятели, ние самите. Едно живее вечно — споменът, който човек оставя след себе си.
Старецът беззъбо се захили, доволен, че знам тяхна поговорка, и каза:
— Това е така, ала и вендол са ни оставили спомени, и то какви.
Отговорих с най-голямо безразличие:
— Наистина ли? На мен нищо не ми е известно.
Като чу това, старият благородник каза, че щом съм чужденец, ще ми разкаже повече, и думите му бяха:
— Името „вендол“ или „вендон“ е старо колкото и народите на Севера, и означава „черната мъгла“. За нордмените това е мъглата, под чието прикритие нощем пристигат черни демони, които убиват хора и ядат човешка плът.21 Тези изчадия са космати и отвратителни на допир и мирис, коварни и свирепи, и при все че не говорят ничий човешки език, съумяват да общуват помежду си. Те пристигат с нощната мъгла и изчезват с пукването на зората там, където никой човек не би посмял да ги последва.
Старецът продължи:
— Местата, обитавани от изчадията на черната мъгла, се познават по много начини. Често, когато ловци преследват елен на коне и с кучета, ловът се проточва на много мили, през хълмове и долини, но ако еленът стигне до мочурливо езерце или солено блато, той предпочита да бъде разкъсан от хрътките, вместо да навлезе в подобна пъклена местност. Така разбираме къде живеят изчадията и знаем, че дори животните не се доближават до техните убежища.
Престорих се на силно удивен, за да накарам стареца да продължи да разказва. Хергер усети нещо и ми хвърли заплашителен поглед, но аз не му обърнах внимание и разказът продължи.
— В старите времена черната мъгла е предизвиквала ужас у нордмените по всички краища на нашите земи. От времето на бащата на моя баща никой не я беше виждал и някои от по-младите ни мислеха за безумни да повтаряме старите легенди, пълни с ужас и опустошение. Въпреки това нашите предводители, дори и в Норвегия, винаги са очаквали завръщането на черната мъгла и всичките ни градове и крепости са защитени откъм сушата. До ден-днешен от времето на бащата на дядо ми готовността ни беше безсмислена, но ето че сега демоните се върнаха.
Запитах за причината за това завръщане и той продължи, като сниши глас:
— Черната мъгла е отново тук поради слабостта и суетата на Родгар, който обижда боговете с глупавия си стремеж към разкош и показност и съблазнява демоните с разположението на палата си, незащитен откъм сушата. Родгар е вече стар и му е ясно, че няма да бъде запомнен със спечелените битки, и затова построи този палат, за който светът приказва и това удовлетворява суетата му. Родгар се прави на бог, но той е смъртен и боговете му изпращат черната мъгла, за да го научи на смирение и да го постави там, където му е мястото.
Тогава аз предположих, че поданиците му го мразят, а старецът отвърна:
— Никой не е толкова съвършен, че да не носи зло в себе си и никой не е толкова лош, че да не струва пукната пара. Родгар е справедлив крал и хората му благоденстват цял живот. Разумът и богатството му си личат и тук, във великолепието на палата Хурот. Единствената му простъпка е, че остана незащитен, защото, както казва нашата поговорка, „Човек никога не бива да се отдалечава и на крачка от оръжието си.“ Родгар е обезоръжен и слаб и черната мъгла шества безнаказано по земите му.
Искаше ми се да науча повече, но старият благородник се беше уморил и като ми обърна гръб, скоро заспа. И наистина кралското гостоприемство беше щедро, храната и напитките обилни и много от събралите се първенци вече клюмаха.
За масата на Родгар ще кажа следното: пред всеки човек имаше покривка, чиния, лъжица и нож. Яденето беше варено свинско и козе месо, както и риба — нордмените предпочитат вареното пред печеното. Имаше в изобилие и зеле, лук, ябълки и кестени. Тук опитах за пръв път някакво безсолно сочно месо, за което ми казаха, че е от елк или северен елен.
Така също и ужасяващата напитка медовина, която се прави от ферментирал мед и е най-черното, кисело и противно питие, измислено от човека и толкова силно, че светът започва да се върти само след две-три глътки. Но, слава на Аллаха, аз не пих.
Забелязах, че Булиуиф и воините му почти не пиха тази нощ, ала Родгар не се обиди и прие това за естествено. Нощта беше тиха и безветрена и свещите и факлите в Хурот горяха без да трепкат, но влагата и студът се усещаха и аз видях с очите си как мъглата се спусна от хълмовете, закривайки луната, и всичко потъна в мрак.
21
Скандинавците явно са били впечатлени по-скоро от жестокостта и коварството на тези същества, отколкото от факта, че се хранят с човешка плът. Канибализмът, според Йенсен, бил неприсъщ и отвратителен за северните народи, защото правел влизането във Валхала невъзможно, но това не е потвърдено от доказателства.
Колкото до Ибн Фадлан, човек ерудиран за времето си, идеята за канибализма, макар и позната, би трябвало да бъде неприемлива поради нейната наказуемост в отвъдния живот. Некрофагът е добре известно същество от египетската митология и представлява страховито чудовище с глава на крокодил, гръд на лъв и гръб на хипопотам, и ролята му е да изяжда грешниците след тяхното осъждане от Вечния съд.
Струва си да си припомним, че през почти цялата човешка история ритуалният канибализъм, в една или друга форма, по една или друга причина, нито е бил рядко срещан, нито предизвикващ удивление. Пекинският човек и неандерталецът са били определено канибали, както по различно време и скити, китайци, ирландци, перуанци, маи, яги, египтяни, гърци, хурони, както и австралийски аборигени, маори, ирокези и ашанти.
По времето на престоя на Ибн Фадлан в Скандинавия други арабски пътешественици в Китай съобщават, че човешко месо под името „овнешко от двукрако“ е било открито продавано по пазарите.
Мартинсон допуска, че нордмените се отвращавали от канибализма на нападателите, защото вярвали, че плътта на воини се давала за храна на жени и по-специално на тяхната върховна Майка. Нищо не доказва и това твърдение, но при всички случаи подобна смърт би била още по-срамна за един викинг.