С напредването на нощта кралят Родгар и кралицата се оттеглиха и тежките врати на Хурот бяха залостени и заключени, а останалите вътре първенци и велможи, изпаднали в тежък пиянски сън, гръмко захъркаха. В това време Булиуиф и хората му, без да свалят броните си, се заеха да гасят свещите и да намалят светлината от факлите. Попитах Хергер защо, но той само ми каза да се моля за живота си и да се правя на заспал. Дадоха ми дори оръжие — къс меч, но той ми даваше твърде крехка надежда. Аз не съм воин и добре го знам.
Всички се направиха на заспали, като се намърдаха между отпуснатите тела на хората на краля, които хъркаха съвсем истински. Колко дълго чакахме, не знам, но по някое време съм задремал наистина. Изведнъж се събудих и бях нащрек и неочаквано бодър, без следа от отпуснатост или сънливост. Лежах на постелката от меча кожа и в тъмната нощ лекият бриз поклащаше късите жълти пламъци на факлите.
И тогава дочух нисък гъргорещ звук, подобен на свинско риене, и вятърът донесе до ноздрите ми остра миризма като от едномесечна мърша, и усетих да ме обзема силен страх. Риещият звук — само така мога да определя този ръмжащ, грухтящ, сумтящ шум — ставаше все по-силен и по-възбуден. Отпърво се чу от едната страна на палата, после от другата, после отвсякъде и ми стана ясно, че отвън сме обградени отвсякъде.
Застанах на лакът и с туптящо сърце се огледах из залата. Никой измежду спящите воини не помръдваше, ала видях Хергер да лежи с отворени очи, както и Булиуиф, макар и да се правеше, че хърка. Стана ми ясно, че всички те са готови за битка с ръмжащите и грухтящи навън „вендол“.
О, Аллах, няма по-голям страх от страха на човека, който не знае какво го очаква. Дълго лежах върху мечата кожа, заслушан в ръмженето на невиждания враг, и поемах с ноздри нечистата му миризма и, Бога ми, вече знам, че в мисълта за битката има повече страх, отколкото в самата битка. Спомням си, че нордмените използват една хвалебствена фраза, която изписват на надгробните камъни на прочути воини, и тя гласи: „Той не напусна бойното поле“. Никой от хората на Булиуиф не го направи през тази нощ, въпреки че звукът беше навсякъде около нас, ту силен, ту тих, от едната или другата посока, ала мъжете чакаха, без да се поддават на страха.
Тогава настъпи най-ужасяващият миг. Всички звуци престанаха. Не се чуваше нищо друго освен хъркането на заспалите и пращенето на факлите. Никой от воините на Булиуиф не помръдваше. И изведнъж се чу мощен трясък по вратите на Хурот и те зейнаха отворени. Вълна от вонящ въздух изгаси всички светлини и черната мъгла се спусна в залата. Не ги броих, ала изглеждаха хиляди черни ръмжащи фигури, а може да бяха не повече от пет или шест, големи и черни, и едновременно различни от човека, и все пак някак подобни нему. Във въздуха се носеше миризма на кръв и смърт и аз се усещах безпричинно студен и треперещ, а воините продължаваха да стоят неподвижно.
И изведнъж, с пресекващ вик, готов да събуди и умрелите, Булиуиф скочи и в ръцете му проблесна грамадният меч Рундинг, пеейки като свистящ пламък, когато разсичаше въздуха. Тогава скочиха и всички останали и битката започна. Крясъците на хора се смесиха с грухтенето и вонята на нападателите и настъпи всеобщ ужас и бъркотия, и шум на трошене и чупене из цялата зала.
Аз самият, при все, че нямах дързостта да участвам в битката, бях нападнат от едно от чудовищата, което ме доближи и видях червените му горящи очи — кълна се наистина — да светят като огън и подуших вонята му, и бях вдигнат и метнат през залата, сякаш бях речно камъче, хвърлено от малчуган. Ударих се в стената и паднах на пода, и през цялото време, докато траеше битката, бях зашеметен и объркан и всичко около мен изглеждаше като сън.
Най-ясно си спомням странното чувство, когато се докоснах до този, който ме хвърли, защото тези чудовища са целите космати и козината им е дълга като на космато куче и също толкова гъста, както и дъхът му на развалена плът.
Не мога да кажа колко дълго се вихри битката, но помня със сигурност, че спря изведнъж. В един момент черната мъгла просто я нямаше и нямаше грухтене и ръмжене и воня, и след нея остана само смърт и разруха, което видяхме чак след като запалихме нови факли. Ето как беше завършила битката. От отряда на Булиуиф бяха убити Ронед и Халга и двамата благородници, както и воинът Егто. Първият беше с разкъсан гръден кош, вторият с пречупен гръбнак, а третият обезглавен по начина, за който вече казах. И всички те бяха мъртви.