Жените от народите на Севера не се бият помежду си и често съм ги виждал да се намесват в започнала между мъжете крамола, като ги успокояват и уталожват гнева им. Това най-често се случва, когато воините са оглупели от изпитата медовина.
Бях много озадачен да видя, че нордмените, които обичайно пият много и по всяко време, в деня след битката дори не помирисаха чашата. Колкото и рядко да им предлагаше някой, те винаги отказваха. Хергер само сви рамене в техния знак на безразличие и кратко отговори на любопитството ми:
— Всички се страхуват.
Аз настоях да науча защо. Той продължи:
— Всички знаят, че мъглата ще се върне отново.
Признавам си, че се бях надул от дързостта на истински боец, макар в действителност да нямах основание за това. Дори и така, бях възбуден от самото си оцеляване и хората на Родгар се отнасяха с мен като равностоен член на отряда от храбреци. Аз дръзко се изрепчих:
— Че кой го е грижа! Върнат ли се, ще ги бием отново!
И наистина сега, когато си спомня за онова мое перчене, ме обзема срам. Хергер отвърна:
— В кралството на Родгар няма вече живи бойци и военачалници и ние сме единствената му защита. Вчера бяхме тринайсет. Днес сме десет, като двама са ранени и няма да могат да се бият пълноценно. Демоните са разгневени и отмъщението им ще бъде страшно.
Той самият беше невредим, като изключим няколко драскотини, получени в бъркотията, които бяха несравними с белезите от нокти по лицето ми. Казах му гордо, че не се боя от нищо и те не ме плашат. Той ми отвърна рязко:
— Ти си арабин и не разбираш нищо от нашите дела тук. Тяхната мъст ще бъде ужасна и жестока. — После добави: — Ще ни нападнат като Коргон.
Не знаех това име и запитах:
— Кой е този Коргон?
— Огненият дракон, който се спуска от небето.
Това ми се стори несериозно, но си замълчах, като си спомних за морските чудовища и как думите му тогава се оказаха верни. Видях също умореното му и угрижено лице и ми стана ясно, че той наистина вярва в огнения дракон. Затова само попитах:
— И кога ще дойде Коргон?
Той отвърна:
— Може би тази нощ.
Докато разговаряхме, забелязах Булиуиф. Не беше мигнал цялата нощ и очите му се червенееха от умора. Беше впрегнал цялото население — деца, жени, старци, също и роби да строят започнатите укрепления и раздаваше заповеди и напътствия заедно с помощника си Ехтгов.
Около Хурот и разположените наоколо жилища на краля и приближените му и грубите колиби на робите им, както и около най-близките до морето земеделски къщи се строеше ограда от поставени напречно греди и заострени колове. Беше висока до рамо и въпреки своите заплашителни и остри върхове не ми изглеждаше много надеждна защита. Всеки мъж можеше да я преодолее лесно. Казах това на Хергер и той ме нарече глупав арабин. Беше раздразнителен до немай-къде.
Видях да се строи и друго укрепление. От външната страна на оградата, на крачка и половина от нея, се оформяше особен ров — недълбок, най-много до коляно, някъде и по-плитък, неравномерно изкопан и с ями на места, в които забиваха заострени колове с върховете нагоре.
Ползата от това препятствие ми беше още по-малко понятна от оградата, но оставих Хергер на мира поради лошото му разположение на духа. Вместо това се заех да помагам доколкото мога, като само веднъж се спрях и се отдадох на плътски занимания с една от робините като същински нордмен. Възбудата от снощната битка и подготовката през деня бяха влели в мен непреодолима енергия.
По време на пътуването нагоре по реката Волга Хергер ми беше разказал за непознатите жени, особено ако са привлекателни и съблазнителни, на които не бива да се има доверие. В горите и дивите части на Севера живеят такива жени, наречени горски самодиви. Тези самодиви съблазнявали мъжете с красотата и благата си реч, но щом човек се озовавал близо до тях, разбирал, че откъм гърба нямали плът и всъщност били привидения. Тогава самодивите го омагьосвали и го превръщали в свой пленник.
Спомняйки си предупреждението на Хергер, аз наистина се доближих до тази робиня с треперещи нозе, защото не я познавах. Докоснах гърба й с ръка и тя разбра причината и се засмя, за да ме увери, че не е горска самодива. Почувствах се като глупак и се наругах за сляпата вяра в такова езическо суеверие. Чак по-късно разбрах, че когато всички наоколо вярват в нещо, скоро и неверникът започва да го споделя и така се беше случило с мен.
Жените у северните народи са също толкова бледи както мъжете, и с подобен ръст. Болшинството бяха по-високи от мен. Те са синеоки и косите им са много дълги, с тънък и деликатен косъм. Затова ги връзват и увиват на главите или край вратовете си и си измислят най-разнообразни щипки и игли, изработени красиво от сребро и дърво. Това са основните им украшения, но съпругите на по-богатите често носят синджири от сребро и злато, както вече споменах, а също сребърни гривни във формата на дракони и змии, които обрамчват горната част на ръката между лакътя и рамото. Орнаментите са сложни и преплетени във форма на усукани клони на дървета и змии и са изключително красиви.22
22
Естествено е един арабин да бъде впечатлен от това. Ислямското религиозно изкуство предполага художникът да не портретува божествени образи и в това си качество е сходно със скандинавското изкуство, което е предимно орнаментално и приложно. Все пак в митологията на Севера няма забрана да се показват божествени персонажи и подобни изображения са честа находка.