За самия акт нордмените казват: „Водих битка с тази или с онази жена“ — и гордо показват своите синини и ожулени места на другарите си, сякаш са белези от истинско сражение. Не видях обаче някой да нарани жена.
През тази нощ аз нито пих, нито се смях при мисълта, че демоните може да се върнат, и докато Булиуиф и хората му спяха, не мигнах от страх чак до сутринта. Когато това не стана, се унесох в неспокоен, тревожен сън.
На следния ден вятърът утихна и всички от кралството се заеха упорито с работа, водени от страха за завръщането на черната мъгла, и непрекъснато говореха, че Коргон ще нападне тази нощ непременно. Белезите от нокти по лицето ме притесняваха и сърбяха със заздравяването, като ми причиняваха болка всеки път, когато понечвах да кажа нещо или да ям. Воинската ми дързост се беше изпарила и страхът ме обхвана отново, затова просто се отдадох на мълчалив труд заедно с жените и възрастните.
Към средата на деня пристигна старият беззъб благородник, с когото разговарях по време на пира преди първото нападение. Дойде при мен и каза на латински: „Искам да говоря с теб“, след което ме дръпна настрана от работещите по укрепленията.
Той се престори, че разглежда раните по лицето ми, които всъщност не бяха нищо особено. Докато опипваше драскотините, той продължи пак на латински:
— Искам да предупредя твоите хора. В сърцето на Родгар се вихри съмнение.
— По каква причина? — попитах аз.
— По причина на неговия вестоносец и сина му Виглиф, които стоят най-близко до ушите му, както и друг техен приятел. Виглиф убеждава баща си, че Булиуиф и другарите му смятат да убият краля и да обсебят владенията му.
— Това не е истина — казах аз, макар и да не бях сигурен. Признавам си, че тази мисъл ми беше минавала през главата. Булиуиф беше млад, Родгар стар и слаб и дори привичките на нордмените да бяха загадка за мен, това беше близко до ума, тъй като в някои дела всички хора си приличат.
— Вестоносецът и Виглиф са обзети от завист към Булиуиф — отново заговори старецът — и тровят въздуха край ушите на краля. Казвам ти всичко това, за да известиш останалите да бъдат нащрек, защото все едно си имаш работа с базилиск24. — После той обяви на висок глас, че раните ми са леки и подмина.
След малко се върна и добави:
— Приятелят на Виглиф се нарича Рагнар — и си тръгна повторно, без да обръща глава.
Силно обезпокоен, аз продължих да копая и да се движа по рова, докато не се озовах близо до Хергер. Изражението му беше все толкова мрачно, колкото и предния ден и той ме посрещна с думите:
— Не искам да слушам глупавите ти въпроси.
Казах му, че няма да го питам нищо и му предадох думите на стария благородник, като не пропуснах да спомена и базилиска. Като чу това, Хергер сви устни и занарежда клетви, като тъпчеше с крак и после ме заведе при Булиуиф.
Нашият водач направляваше строежа на рова от другата страна на селището. Хергер го дръпна настрана, бързо заговори на техния език, като непрекъснато сочеше към мен. Булиуиф също като него се намръщи и също заизрича клетви и заудря с крак по земята, и после го попита нещо. Хергер преведе:
— Старецът каза ли кой е приятелят му? Кажи му името.
Отговорих утвърдително и им предадох, че името на другаря на Виглиф е Рагнар. При тези думи двамата подновиха разговора помежду си и след кратко обсъждане Булиуиф ни остави сами и Хергер каза:
— Всичко е решено.
— Какво? — запитах аз.
— Дръж си езика зад зъбите — сряза ме той.
Тогава се върнах на работното си място, без да съм разбрал нещо повече отпреди и си помислих отново, че тези люде са най-странната и противоречива раса на света и винаги постъпват така, сякаш не са разумни същества. Въпреки това продължих да строя безсмислената им ограда и плиткия им ров и държах очите и ушите си широко отворени.
По времето за следобедна молитва забелязах как Хергер се беше доближил до някакъв огромен и як младеж, и двамата от известно време копаеха рамо до рамо. Стори ми се, че Хергер нарочно хвърля пръстта така, че да пада върху лицето на великана, който наистина стърчеше цяла глава над него и явно беше на много по-малко години. Младежът запротестира, Хергер се извини, но след малко отново го засипа. Хергер се извини отново, ала пострадалият вече беше ядосан и лицето му зачервено от гняв. Не след дълго това се повтори и младежът, като плюеше пръст и слюнка, ядно закрещя към Хергер. По-късно той ми предаде точните му думи, въпреки че смисълът им да беше ясен и без това.
24
Ибн Фадлан не описва базилиска, вероятно предполагайки, че читателите са запознати с митологичното същество, съществуващо в почти всички ранни западноевропейски култури. Известно също под името „петльова ламя“, то представлява по принцип петел с опашка на змия и осем крака, понякога с люспи вместо пера. Отличителният му белег във всички варианти е, че погледът му е смъртоносен, подобно на Горгона, а отровата му — изключително опасна. По някои описания човек, посякъл базилиск, вижда как отровата потича нагоре по меча и залива ръката на нападателя. Единственото спасение е да се отсече собствената ръка.
Вероятно чувството за подобна опасност предполага споменаването на базилиска в речта на стареца. Той предупреждава по този начин Ибн Фадлан, че пряката конфронтация със заговорниците няма да разреши проблема. Любопитно е, че един от начините да се победи базилискът е той да се види в огледало и да бъде убит от собствения си смъртоносен поглед.