— Мъртвецът не носи полза никому.
Нападението на Огнения дракон Коргон
С напредването на мрака мъглата запълзя надолу по хълмовете, като се пропъхваше подобно на пръсти между дърветата и се разливаше върху зелените поля все по-наблизо до палата Хурот и застиналите в очакване воини на Булиуиф. Тук все още работеха. От малък извор отклоняваха водата и запълваха плиткия ров. Изведнъж разбрах смисъла на препятствието. Скрити отдолу, коловете и дълбоките ями го превръщаха в коварен капан за всеки нападател.
По-нататък жените носеха кози мехове с вода от кладенеца и заливаха жилищата, оградата, както и стените и покрива на Хурот. Бойците поливаха и телата, и броните си. Нощта беше влажна и студена и като мислех това за някакъв невернически ритуал, се помъчих всячески да отърва мокренето, но напразно. Хергер ме заля от глава до пети също както останалите. Аз закрещях при досега със студената вода и настоях поне да ми обясни защо. Той кратко каза:
— Драконът има огнен дъх.
После ми даде чаша медовина за сгряване и аз я изпих без колебание и, слава Богу, ми стана по-топло.
Навън беше пълен мрак и хората застинали очакваха появата на дракона Коргон. Всички погледи бяха насочени към скритите в нощната мъгла хълмове. Булиуиф крачеше по дължината на укрепленията, хванал в ръце огромния меч Рундинг и с нисък глас шепнеше окуражаващи думи на хората си. Всички стояха безшумно освен помощника му Ехтгов. Той, като майстор в хвърлянето на ръчна брадва, беше забил широк дървен кол в земята и упражняваше ръката си, като мяташе отдалеч брадвичката отново и отново. На колана му се люлееха закачени пет или шест от тези оръжия, други държеше в ръцете си и още много бяха пръснати на земята край него. По подобен начин и Хергер опъваше тетивата на лъка си и пробваше стрелите си, а също и Скелд. Двамата бяха най-умелите стрелци между воините.
Стрелите на нордмените имат железни върхове и са превъзходно издялани и прави като опънат конец. Във всяко тяхно селище или лагер има човек, най-често сакат или недъгав, наречен „алмсман“. Той изработва така наречените „алмс“ — стрелите и лъковете за всички бойци от областта и за тези „алмс“ му се плаща със злато или раковини или, както съм видял много пъти, с месо и други храни.26
Лъковете на нордмените са направени от брезово дърво и са големи колкото човешки ръст. С тях се стреля, като стрелата се опъва до ухото, а не до окото и излита оттам с такава сила, че може да прониже нацяло човека, без да остане в тялото, или да пробие дъска, дебела колкото юмрук. Видял съм го с очите си и дори веднъж се опитах да опъна един от техните лъкове, но открих, че не ми е по силите — толкова голям и неподатлив се оказа той.
Тези люде са вещи във всички бойни умения и начини за убиване посредством оръжията, които владеят. Често говорят за бойни линии, без това да означава подреждане на бойци. За тях войната е двубоят между двама мъже. Двете бойни линии се различават в зависимост от използваното оръжие. За широкия меч, с който винаги се замахва в дъга и никога не се използва за мушкане, те казват: „Мечът търси линията на дъха“, което означава врата на противника и отсичането на главата от тялото. За копието, стрелата, кинжала, ръчната брадва и другите оръдия за мушкане и хвърляне казват: „Тези оръжия търсят линията на дебелината27.“ С тези думи искат да означат тялото от главата до слабините. Нараняване там според тях означава сигурна смърт за противника. Също вярват коремът да е най-уязвимата част от тялото поради мекотата му и предпочитат да нанасят удари там, вместо към гръдта и главата.
Застанали нащрек, Булиуиф и хората му, и аз заедно с тях, напрегнато оглеждахме полята пред палата. Тази напрегнатост беше уморителна и аз скоро се почувствах така, сякаш бях водил битка, без още нищо да се беше случило. Те не показваха и сянка от умора, напротив — бяха като опънати лъкове, готови да се впуснат напред всеки миг. Те са най-боеспособните люде на света. За тях битката и опасността са добре дошли и напрежението не ги уморява ни най-малко. От самото им раждане това е постоянното им разположение на духа — да бъдат нащрек и да очакват опасност.
26
Този пасаж е определено причината за направения през 1869 коментар от страна на преподобния Ноел Харли, религиозен учен, че „… между варварите викинги моралът е бил дотам извъртян и лъжлив, че благотворителността и даренията за бедните се изразявали в таксите, плащани на оръжейните майстори.“ Определено викторианската непримиримост на преподобния е превишавала многократно езиковите му познания. Скандинавската дума „алм“ съответства на английската „елм“ (бреза, бряст), гъвкавото и здраво дърво, от което са били изработвани лъкове и стрели. По случайност се оказва, че същата дума има и английско значение. (Английското „алмс“ означава благотворително дарение и вероятно произхожда от старогръцкото „елеас“ — изпитвам съжаление.)
27
„Linea adeps“, буквално „тлъстата линия“. Въпреки че анатомическата достоверност на пасажа никога не е била поставяна под съмнение от вещи в боя военни през целия период от хиляда години — средната част на тялото е мястото, където се намират най-жизнено важните нерви и кръвоносни съдове — етимологията на самия термин е тайнствена. В тази връзка си заслужава да отбележим една от исландските саги, където се споменава за ранен воин през 1030 година, който, изваждайки стрела от гърдите си, вижда парчета от тъкан около острието и казва, че все още има тлъстина около сърцето си. Повечето учени са съгласни, че това е иронична забележка на човек, който знае, че е смъртно ранен, но при всички случаи в нея има логика от анатомична гледна точка.
През 1847 година американският историк Робърт Милър, позовавайки се на същия пасаж от Ибн Фадлан пише: „Въпреки че са били свирепи бойци, викингите са имали слаби познания за устройството на тялото. Обучавани да нападат противника по средната вертикална линия на торса, те, естествено, биха пропуснали сърцето, разположено в лявата страна на гръдния кош.“ Слаби познания би трябвало да се припишат на самия Милър, а не на викингите. В последните няколкостотин години обикновените жители на Запада винаги са вярвали, че сърцето се намира в лявата гръдна кухина. Американците поставят ръка отляво, произнасяйки клетва за вярност, в нашите фолклорни балади има описани безброй случаи на войници спасени от носената отляво до сърцето библия, спряла фаталния куршум и т.н. На практика сърцето представлява образувание в средата на гръдната кухина, някои от чиито съставни части се намират отляво, но острие, насочено централно в гърдите, би го пронизало със сигурност.