След известно време задремах и Хергер ме разбуди набързо. Както бях заспал, дочух свистене и удар до главата си и отворих очи. На косъм от носа ми потрепваше забита в стената стрела, която той беше пуснал и сега примираше от смях при вида на уплашеното ми лице. После ми каза:
— Както си заспал, ще пропуснеш битката.
Отвърнах, че много бих се радвал да се случи така. Хергер извади стрелата си и като видя обидения ми поглед, седна до мен и приятелски ми заговори. Тази нощ беше склонен да се шегува и забавлява. Подаде ми чашата си с медовина и каза със смях:
— Скелд е омагьосан.
Другият стрелец стоеше наблизо и по високия тон на Хергер, разбрах, че иска думите му да бъдат дочути, но не и разбрани, защото ги изрече на латински. Скелд остреше върховете на стрелите си в очакване на нападението. Аз попитах:
— Как така омагьосан?
— Ако не е, тогава се превръща в арабин, защото пере долните си дрехи и мие тялото си всеки ден. Ти не си ли го забелязал?
Отвърнах, че не съм, а Хергер продължи да се смее.
— Прави го заради една от свободните жени. Тя направо му е взела ума. Заради нея се мие и се прави на глупак. И това ли не си забелязал?
Аз отново отвърнах, че не съм, а той каза:
— Че какво ли забелязваш ти — и дълго се смя на собственото си остроумие, което аз даже не се опитах да споделя, потънал в тежки мисли. — Вие, арабите, сте толкова мрачни. Все се мръщите. Очите ви никога не виждат нищо смешно.
Не се сдържах и възразих, а той веднага ме предизвика да разкажа нещо смешно. Аз започнах историята за прочутия проповедник. Вие всички я знаете. Прочут проповедник застанал пред мъжете и жените в джамията, надошли отдалеч, за да чуят мъдрите му думи. Един зевзек на име Хамид навлякъл роба и фередже и застанал между жените. Познавачът на корана по едно време казал:
„Правоверните мюсюлмани, без оглед на пола, е желателно да не оставят космите между краката си да пораснат твърде дълги.“
Някой от тълпата се провикнал:
„Колко дълги е твърде дълги, о, премъдри?“
„Не по-дълги от ечемичено зърно“ — отвърнал проповедникът.
Всички знаете тази история, тя наистина си е една грубиянска шега. В това време зевзекът Хамид помолил жената, застанала до него:
„Сестро, моля те, бръкни отдолу да видиш дали космите ми не са по-дълги от ечемичено зърно.“
Жената пъхнала ръка под робата, но вместо да напипа космите, хванала органа му и изненадано извикала. Проповедникът дочул вика и с голямо удовлетворение поучително казал на събралите се:
„Трябва всички да се поучите от тази наша правоверна сестра как се слуша проповед. Видяхте ли как беше докоснато сърцето й?“
Все още в шок, жената отговорила:
„Не беше сърцето, о, премъдри, ами ръката.“
Хергер изслуша целия разказ с каменна физиономия, без да се засмее или дори да се усмихне. Когато завърших, той запита:
— Какво е това проповедник?
Нямаше какво друго да му кажа, освен че е глупав нордмен и несвестен за широтата на света. Това вече го накара да се разсмее.
Изведнъж Скелд извика и всички воини и аз се вторачихме в хълмовете, скрити зад пелената на мъглата. Високо във въздуха, като искряща звезда надалеч, се виждаше огнена точка светлина. Отвсякъде се дочуха възклицания и хората замърмориха помежду си. Скоро след това се появи друга светлина, после още една и още една. Отброих дузина и накрая престанах. Огнените точки се подредиха в змиевидна линия и наистина заприличаха на извиващото се тяло на дракон.
— Бъди готов! — каза ми Хергер и всички бойци започнаха да си пожелават късмет в битката. Аз му казах същото на свой ред и той отмина.
Пламтящите точки, макар и все още далеч, се приближаваха и, усилен от мъглата, се дочу дълбок тътнещ звук, подобен на гръмотевица, защото влагата във въздуха носи звука надалеч и човешкият шепот се чува от сто крачки, така сякаш се шепне досами ухото.
Целият в зрение и слух, видях как хората на Булиуиф стиснаха оръжията си и наблюдаваха и слушаха със същата напрегнатост как огненият дракон Коргон се носи към нас, обгърнат от пламък и тътен. Пламтящите точки ставаха все по-големи и светлината им все по-червена, и огнените езици се клатеха насам-натам, и тялото на дракона, дълго и просветващо, ставаше все по-страховито наглед. Изведнъж осъзнах, че това са всъщност конници със запалени факли и страхът ми сякаш се разсея.
Скоро конниците изникнаха от мъглата, черни сенки с вдигнати факли, черни разпенени коне и ездачи, втурнали се в нападение, и боят започна. Нощният въздух се изпълни със смразяващи крясъци и писъци на агонизиращи, след като първите коне се натъкнаха на рова и много от животните паднаха мъртви, изсипвайки ездачите си и съскащите им факли във водата. Други се опитваха да прескочат оградата, но само се нанизваха на острите колове. Част от нея се запали, а в това време воините търчаха във всички посоки.