Влязох в палата и там, положени върху изпепелените останки, с шлемове, поставени върху гърдите, намерих мъртвите тела на двама от тях. Единият беше Скелд, другият Хелфдан, който в предното сражение се беше отървал само с рана, ала сега лежеше изстинал и блед. Подпрян на стената в ъгъла седеше Редел, най-младият от дружината и робините се суетяха около него. Новата му рана беше в стомаха и далеч по-тежка от първата, защото кървеше обилно и сигурно му причиняваше силна болка, ала той се смееше и закачаше с жените, като ги пощипваше по гърдите и задниците и те често го сгълчаваха да не им пречи, докато се опитват да превържат раните му.
Нордмените се отнасят към различните наранявания по различен начин. Ако воинът е ранен в някой от крайниците, бил той крак или ръка, раненият крайник се превързва и раната се покрива с попарен във вряща вода плат. Казаха ми също, че в нея се слагат паяжини или валма агнешка вълна за сгъстяване и спиране на кръвта, но никога не видях да го правят.
Щом раната е в главата или врата тя се измива и оглежда от робините. Ако само кожата е разкъсана и белите кости са цели, те казват за такава рана, че не е страшна. Ако обаче костите са строшени или стърчат навън, те казват: „Животът му изтича навън и скоро ще го напусне.“
Когато нараняването е в гърдите, те го пипат по ръцете и краката и ако са топли, казват, че раната не е страшна. Ала щом същият боец плюе или повръща кръв, казват за него, че говори „кървави думи“ и смятат раната за много сериозна. Човек може да умре от болестта на „кървавите думи“, а може и да не загине, стига да има късмет.
На ранения в стомаха дават да пие супа от лук и билки и после помирисват раните. Усетят ли миризма на лук, жените казват: „Този е хванал супената болест“ и са сигурни, че човекът ще умре.
Видях как жените приготвиха супа за Редел и той изпи част от нея. После помирисаха раната му и усетиха миризма на лук. Тогава той се засмя и започна да се шегува от сърце, и поръча да му донесат медовина и започна да пие, без да покаже и следа от угриженост.
През това време Булиуиф и воините му се бяха събрали настрани в залата и нещо се съветваха. Присъединих се към тях, но никой не ми обърна внимание, дори и Хергер, чиито живот бях спасил — дотолкова бяха погълнати от мрачния си разговор. Вече разбирах малко от езика им, но недостатъчно, за да следвам изцяло бързите и казани с нисък глас думи, и се дръпнах на мястото, където стоеше медовината и изпих няколко глътки. Тогава усетих болките в собственото си тяло и една от робините дойде и започна да промива раните ми. Не бях забелязал нито срязването на прасеца, нито раната на гърдите си, докато жената не предложи сама да се погрижи за тях.
За промиване на рани те използват морска вода, като вярват, че тя притежава по-добри прочистващи качества от изворната, въпреки че причинява щипене и болка.
Аз запъшках и запротестирах, ала дочух как Редел се смее и казва на една от робините:
— Арабинът си е арабин — и много се засрамих.
За подобни промивки нордмените употребяват също и притоплена кравешка урина, но когато ми го предложиха, аз отказах. Навсякъде по тези земи хората мислят, че тя е чудотворно вещество и я съхраняват в дървени съдове. В мирния живот те я сваряват, докато се сгъсти и миризмата започне да щипе в ноздрите, и после употребяват получената люта отвара за пране, особено когато се перат груби бели платове.30
Казаха ми също, че по едно или друго време, когато хората от Север са на дълго морско пътуване и запасите им от вода привършат, всеки човек пие собствената си урина и така могат да оцелеят, докато стигнат до суша. Това го чух, но, слава на Аллаха, никога не го видях с очите си.
После към мен се приближи Хергер — явно военният съвет беше приключил. Жената, промила раните ми, ги беше подлютила здраво, но аз, решен да покажа нордменска твърдост, го посрещнах весело:
— Каква друга дреболия ни предстои още?
Хергер разгледа раните ми и отсече:
— Нищо ти няма, ще можеш да яздиш.
Веднага запитах накъде ще яздя и от шеговития ми глас нямаше и следа, защото усещах, че в жилите ми няма капка сила и не ставам за нищо друго, освен за почивка. Хергер продължи:
— Довечера огненият дракон ще нападне отново, ала ние сме твърде слаби и твърде малко на брой. Укрепленията ни са изгорени и разрушени. Драконът ще ни избие до крак.
Видях, че говори спокойно и веднага попитах накъде ще яздим, защото си помислих, че големите загуби са накарали Булиуиф и останалите да решат да изоставят Родгар и дори се надявах да е така. Хергер отвърна:
— Вълк, който си стои в леговището, гладува, и воинът, който спи, никога не побеждава.