Хергер каза:
— Тук тя властва — и гласът му беше нисък и пълен със страхопочитание.
Не успях да проумея какво иска да каже, но почувствах, че ми се повдига, главата ми се замайва и, без да мога да се сдържам, се облекчих на пода. Всички останали изглеждаха съсипани и въпреки че никой не повърна, те скоро награбиха горящи въглени от огъня и започнаха да подпалват колибите. Една по една, те бавно захващаха, понеже бяха влажни и продължаваха да горят, когато нашата дружина се изкачи по хълма, възседна конете и напусна долината на вендол, а след това и пустата на смъртната заплаха.
Всички бяхме тъжни и мрачни, защото демоните ни бяха надминали по хитрина и коварство, като предвидиха нападението ни и напуснаха леговището си. Единствената вреда, която им нанесохме — изгарянето на селото им — за тях беше незначителна.
Съветът на джуджето
Върнахме се по обратния път, но яздехме по-бързо. Конете сами ускоряваха ход и не усетихме как слязохме от височините и видяхме равното поле, а в далечината край морския бряг селището и големия палат на Родгар.
Тогава Булиуиф кривна настрани и ни поведе в друга посока, към високи скални проломи, където се срещаха морските ветрове. Яздех до Хергер и го попитах защо се отклоняваме. Той отговори, че трябва да намерим местните джуджета.
Това наистина много ме изненада, защото между северните народи няма джуджета. Никога не се виждат по улиците, нито да седят в краката на кралете, нито да броят пари или да служат като писари или което да е от другите неща, известни за джуджетата.35
Никой нордмен не беше споменавал пред мен за джуджета и аз не можех да си представя, че такава гигантска раса36 би дала живот на дребни същества.
Достигнахме до местност, пълна с пещери, празни и брулени от ветровете, и Булиуиф слезе от коня. Така направиха и останалите и продължихме пеша. Дочух съскащ звук и наистина видях как от дупките в скалата излиза пара. После влязохме в една от пещерите и там видяхме джуджетата.
На вид изглеждаха така: на ръст колкото обикновено са събратята им, но с големи ръце и черти на извънредно стари хора. Както жените, така и мъжете сякаш бяха на преклонна възраст. Мъжете носеха бради и имаха сериозен израз на лицата. Жените също имаха косми по лицата и като цяло приличаха на мъже. Всяко от джуджетата носеше дреха от самур или друго мъхнато животно и на кръста тънък колан от щавена кожа, украсен с ковано злато.
Малките люде ни посрещнаха учтиво и без признак на страх. Хергер каза, че притежават магически способности и никой човек на света не може да ги изплаши, ала конете предизвикват уплах у тях и затова бяхме оставили нашите в подножието. Той добави също, че силата им се крие в тънките им колани и всяко джудже би дало мило и драго да си го възвърне, ако бъде изгубен.
Видът им на много възрастни също не бил измама, защото продължителността на живота им е по-голяма от тази на обикновените хора. Също били способни в плътските дела от най-ранна възраст и дори като малки деца притежавали огромни членове и косми между краката. Наистина това е отличителният белег, по който всички обикновени родители познават, че детето им принадлежи към расата на джуджетата и като магическо същество трябва да бъде отведено на хълмовете да живее със себеподобните си. След като направят това, родителите благодарят на боговете и принасят жертви, защото раждането на джудже се смята за добра поличба.
Това са поверията на нордмените, както ми ги разказа Хергер, и понеже не знам дали е лъжа или истина, предавам дословно думите му.
Забелязах, че съскащият звук и парата излизат от големи съдове, в които се потапяха изковани стоманени остриета, за да се закалят. Тези дребни майстори изработват оръжия, високо ценени от нордмените, и аз наистина видях как спътниците ми се озъртат любопитно като жени на сергия за скъпи коприни.
Булиуиф попита нещо събралите се насреща дребосъци и те го насочиха към най-високата част на пещерата навътре, където седеше самотно джудже, явно най-старият от тях, с коса и брада чисто бели и сбръчкано, набраздено лице. Наричаха го тенгол, което означава съдник на доброто и злото, а също и пророк. Този тенгол сигурно ще да е притежавал магически способности, както казваха всички, защото веднага поздрави Булиуиф по име и го покани да седне до него. Булиуиф седна и всички застанахме на разстояние и зачакахме.
Булиуиф не му поднесе дарове, защото нордмените не отдават почести на малкия народ. Те вярват, че съдействието им трябва да се получава даром и е грешно да се насърчава услужливостта на джудже с дарове. Ето защо Булиуиф седна и джуджето, наречено тенгол, го погледна, затвори очи и занарежда, като се поклащаше напред-назад. Гласът му беше креслив като на дете и думите му, според Хергер, бяха тези:
35
Още от времето на египтяните средиземноморските народи са смятали джуджетата за особено интелигентни и достойни за доверие, като са им поверявали често боравенето с пари и воденето на сметки.
36
От приблизително деветдесетте скелета, запазени и надеждно датирани от викингския период в Скандинавия, може да се заключи, че средната височина е била приблизително 170 см.