— О, Булиуиф, ти си велик воин, но срещна равносилен съперник в лицето на чудовищата на мъглата, така наречените „некрофаги“. И това ще бъде битка на живот и на смърт, и ти ще се нуждаеш от цялата си сила и разум, за да надделееш предизвикателството.
Тенголът продължи така още известно време, като се люлееше назад-напред и значението на думите му беше, че Булиуиф е срещнал труден противник и макар всички да знаехме това и най-вече самият Булиуиф, той търпеливо слушаше.
Видях също, че Булиуиф не се обиди, когато джуджето му се присмиваше и то неведнъж:
— Дошъл си при мен, защото си нападнал изчадията в блатистите земи и това не ти донесе никакъв успех. И сега си тук за съвет и порицание като дете при баща си и ми казваш: „Какво да правя сега, когато всичките ми планове се провалиха?“ — Тенголът дълго се смя на тези си думи и после сбръчканото му лице стана мрачно и той продължи: — О, Булиуиф, виждам бъдещето, но не мога да ти кажа повече от това, което знаеш. Ти и всичките ти смели бойци събрахте умение и кураж да нападнете демоните в пустата на смъртната заплаха. В това измамихте себе си, защото то не беше истинско геройско начинание.
Слушах тези думи с учудване и си мислех, че нашето пътуване дотам си беше истински подвиг.
— Не, не, благородни Булиуиф — продължаваше тенгол, — ти предприе лъжовна мисия и дълбоко в сърцето си знаеше, че тя не си струва. Такава беше и битката с огнения дракон Коргон и тя ти струва множество чудесни воини. До какъв край достигнаха всичките ти планове?
Булиуиф продължаваше да мълчи. Само седеше до джуджето и чакаше.
— Голямото предизвикателство за храбрия боец е в сърцето, а не в противника. Каква полза да налетиш на поселището на вендол и да избиеш възможно най-голям брой от тях, докато спят? Колкото и да изколиш, това ще спре войната толкова, колкото отрязаният пръст ще спре боеца. За да убиеш истински, трябва да пронижеш дълбоко в главата или сърцето — така е и с чудовищата. Но това всичко ти го знаеш и нямаш нужда от съвета ми, за да го научиш.
Като се клатеше, джуджето продължаваше да гълчи Булиуиф и той приемаше укорите, без да отговори, само навеждаше още по-надолу глава.
— Ти извърши дела — продължи тенголът — присъщи на обикновен човек, ала не успя да се проявиш като истински герой. Героят извършва това, което никой човек не посмява да извърши. За да победиш вендол, трябва да удариш в главата и сърцето. Трябва да победиш Върховната им майка в дълбините на гръмотевичните пещери.
Нищо не разбрах от тези думи.
— Знаеш това, което е било известно от самото начало на човеците. Трябва ли смелите ти воини да загинат един по един? Или е по-добре да удариш в сърцето на майката в пещерите? Това не е предсказание. Ти трябва да избереш дали да постъпиш като човек или като герой.
Тук Булиуиф отговори нещо, но гласът му беше нисък и се загуби във воя на вятъра отвън. Какъвто и да беше отговорът, джуджето продължи:
— Това е отговорът на истински герой и аз не бих очаквал друг от теб. Затова ще ти помогна в изпитанието.
Тогава от вътрешността на пещерата излязоха на светло много други джуджета и в ръцете си носеха различни предмети.
— Това тук — каза тенголът — са ремъци, направени от кожите на тюлени, хванати при първото топене на леда. Те ще ви помогнат да достигнете входа на пещерите откъм морето.
— Благодаря ти — каза Булиуиф.
— Това тук — продължи тенгол — са седем кинжала, закалени на пара и посредством магия, за теб и шестимата ти воини. Дълги мечове няма да ти бъдат от полза в пещерите. Носете тези оръжия като смелчаци и ще постигнете всичко, което желаете.
Булиуиф взе кинжалите и благодари на джуджето. После стана и попита:
— Кога трябва да извършим нападението?
— Вчера е по-добре от днес, а утре е по-добре от деня след това. Действайте бързо и направете това, което възнамерявате, с твърдо сърце и силна ръка.
— Какво ще стане, ако успеем? — попита Булиуиф.
— Тогава демоните ще бъдат смъртно ранени и ще се опитат да ударят за последен път, и след тази агония на земята ще настъпи вечен мир. И твоето име ще бъде прославено навеки във всички дворци на северните земи.
— Така се прославят делата на мъртвите — каза Булиуиф.
— Това е вярно — отговори джуджето и се засмя със смеха на малко дете, — но също и делата на живите герои. Никой не възпява обикновените хора. Това го знаеш.