За мен спускането по тези скали бе чиста лудост, по-голяма от тази на побесняло псе. Ала нордмените пристъпиха към това по съвсем нормален начин. Булиуиф нареди да забият здрави дървени колове в земята; около тях завързаха въжетата от тюленова кожа, а свободните им краища метнаха надолу по скалите.
Въжетата не бяха достатъчно дълги за подобна височина и се наложи да бъдат снаждани, за да достигнат до вълните под нас. След като успяхме да нагласим две, които да се спуснат до самото море, Булиуиф се обърна към всички нас:
— Аз ще сляза първи и когато стигна долу, всички ще знаете дали въжетата са достатъчно здрави и дали е възможно да се извърши преходът. Ще ви чакам на дъното, върху онази тераса долу.
Погледнах към тесния каменен корниз. Помислих, че да го наречеш тераса беше все едно да кажеш, че съществуват хрисими камили. В действителност това си беше едва забележима издатина в дъното на стената, постоянно блъскана и заливана от прибоя.
— Стигнем ли всички дотам, веднага ще нападнем царицата им — продължи да говори Булиуиф и гласът му беше така безстрастен, сякаш казваше на някой слуга да приготви каша или му нареждаше да извърши някаква друга домакинска работа. Без повече думи, той се спусна надолу по склона.
Ето как се извърши спускането, което за нордмените сигурно беше обичайна гледка, но аз бях впечатлен извънредно много. Хергер ми каза, че по този начин те събират яйца по времето, когато морските птици гнездят по стръмните крайбрежни склонове. Около кръста на слизащия се завързва въже и всички останали се хващат и го спущат надолу. През това време той също се придържа с една ръка за второто висящо въже, а в другата ръка държи дебела здрава дъбова тояга, закрепена за китката с кожена примка. С нейна помощ той се отблъсква от скалата, докато се спуща надолу.40
Докато Булиуиф се спущаше надолу и ставаше все по-дребен, забелязах как ловко и без усилия борави с въжетата и тоягата, но и за миг не си помислих, че това е леко и лесно постижимо. Тази работа си беше трудна и определено изискваше доста опит.
Накрая той стигна до долу и застана на тесния корниз, заливан от вълните. В действителност изглеждаше толкова дребен, че с мъка различих махането му с ръка. Това беше уговореният знак, че всичко е благополучно и Хергер се обърна към мен:
— Следващият си ти.
Започнах да се извинявам, че се чувствам зле, че бих искал да видя някой друг да слиза, за да изуча по-добре как се борави с тоягата и въжето, ала Хергер ме прекъсна:
— С всеки следващ ще става по-трудно, защото все по-малко хора остават да държат въжето. Последният ще трябва да слезе изобщо без чужда помощ и това ще бъде Ехтгов, чиито ръце са от желязо. Предлагаме ти да слезеш втори в знак на нашето благосклонно отношение към теб. Хайде, тръгвай.
Не видях в очите му никаква надежда за отлагане и ето че се оказах напъхан в примката на въжето, стиснал в хлъзгавите си от пот ръце дървената тояга, и хлъзгавото ми от пот тяло трепереше от вятъра, когато премина ръба на склона и петимата нордмени, стиснали въжето, се изгубиха от погледа ми.
Мислех си да отправя безброй молитви към Аллах, а също с окото на ума си и паметта на душата си да запомня всички чувства, изпитвани от човек, увиснал над пропаст и развяван от вятъра покрай лицето на скалист, отвесен рид. Щом обаче очите ми престанаха да виждат приятелите ми на върха, всички намерения се изпариха яко дим и само си повтарях непрекъснато „Хвала на Аллаха“ като някой загубил ума си от болест или старост или невръстно дете.
Признавам си, много малко от видяното остана в главата ми. Помня само как вятърът ме люлееше край стената на склона с такава скорост, че очите ми не можеха да се спрат на едно място и повърхността на скалата се сливаше в обща сива маса. Многобройните удари натъртиха костите ми и разкъсаха кожата ми на много места, и дори веднъж си мислех, че ще припадна, след като блъснах главата си в камъка и видях ярки бели петна, подобни на звезди, пред очите си. Това обаче не стана и след време, което ми се стори дълго като живота, достигнах дъното и Булиуиф ме плесна по рамото с думите, че съм се справил отлично.
Въжето отново беше вдигнато нагоре и през това време вълните се разбиваха върху нас. Трябваше да се боря, за да се задържа върху хлъзгавия каменен корниз и вниманието ми беше дотолкова погълнато от това, че така и не видях как се спуснаха останалите. Единственото ми желание беше да не бъда отнесен в морето. С очите си видях как вълните се извисяват колкото трима души, застанали един над друг, и когато всяка се удряше в скалата, за момент губех съзнание от силата на ледената водна въртележка, която на много пъти ме събаряше. Мокър до кости и с треперещи челюсти, не можех да пророня дума през тракащите си като конски копита зъби.
40
Подобен метод за катерене и слизане по скали продължава да се практикува на Фарьорските острови (Дания) при събиране на птичи яйца, един от основните източници на храна за местните жители.