Единствено видях Ехтгов, който, след като всички останали застанаха край нас, се спусна сам, като разчиташе единствено на силата на ръцете си, и когато накрая стигна до скалата долу, краката му се огъваха като на смъртник и трябваше да го изчакаме да се съвземе.
Булиуиф заговори през шума на вълните:
— Трябва да се спуснем във водата и да стигнем до пещерата с плуване. Аз тръгвам първи. Носете кинжалите в зъбите, за да са ви свободни ръцете. Течението е много силно.
Това ново безумие дойде в момент, когато мислех, че не мога да понеса нови изпитания. Планът на Булиуиф беше според мен лудост подир лудост и пак погледнах вълните и назъбените скали под тях и усетих как се дърпат назад със силата на великани, само за да възвърнат мощта си и отново да се втурнат напред, като мачкат всичко пред себе си. Не беше за вярване, че човек може даже да се опита да преплува тези води, защото щеше да бъде разкъсан на парчета веднага.
Не можех обаче да се възпротивя. Способността ми да възприемам се беше изчерпала и си мислех, че дали съм на един или на два косъма от смъртта, беше без никакво значение. Просто напъхах кинжала под колана си, защото зъбите ми тракаха толкова силно, че не биха го задържали. Колкото до останалите — направо ги мразех, задето не проявяваха нито умора, нито трепереха от студ и всяка нова вълна сякаш ги настървяваше още повече и ги караше да се усмихват при мисълта за предстоящата битка.
Булиуиф наблюдаваше движението на вълните и изчакваше подходящ момент. Изведнъж той скочи в прибоя. Аз се поколебах, ала някой, винаги съм си мислел, че беше Хергер, ме бутна. Потънах дълбоко в бушуващите води на ледения въртоп; течението ме преобърна с главата надолу и ме изтласка настрани. Виждах само зелена вода и тогава пред очите ми изникна Булиуиф, който риташе с крака към дълбочината, и аз го последвах и правех всичко, което правеше той.
Заплувахме в нещо като проход под скалата. В един момент течението се втурваше след нас, като ни дърпаше назад към откритото море. Тогава Булиуиф и аз след него се вкопчихме в един камък и не му позволихме да ни върне назад. Дробовете ми щяха да се пръснат, но в това време потокът потегляше обратно и усещах как ме избутва с огромна скорост напред, като ме блъска в стените на тунела. След това отново назад и отново последвах примера на Булиуиф, като се хванах за спасителния камък и точно когато усещах, че парещата болка в гърдите и ледената вода ще ме довършат, течението се втурна навътре, като ме блъскаше насам-натам. В следващия момент бях вече на повърхността и усетих, че дишам.
Истина ви казвам, това се случи толкова бързо, че не успях даже да почувствам облекчение, напълно обяснимо след подобно преживяване, и даже не се сетих да благодаря на Аллаха за благоприятната си съдба и избавление. Зяпах с отворена уста и гълтах въздух ненаситно, и всички останали и Булиуиф заедно с тях бяха показали глави над водата и правеха същото.
Намирахме се в нещо подобно на вир или по-скоро езеро, разположено в пещера с гладък каменен таван и вход откъм морето, през който току-що бяхме преминали. Направо пред нас се простираше равен скалист терен и се виждаха три или четири сенки, наклякали около запален огън и напяващи нещо неразбираемо. Веднага ми стана ясно защо ги наричат гръмотевични пещери. С всеки удар на прибоя кухината отвътре прокънтяваше с такава мощ, че ушите боляха и се усещаше как въздухът се свива и разпуска.
На това място, в тази пещера беше нашият пръв сблъсък и Булиуиф и воините му, и аз заедно с тях, убихме с кинжалите си четирите демона. За пръв път ги видях ясно на мигащата светлина на огъня, който бясно припламваше с всеки удар на гръмотевичния прибой. Съществата изглеждаха така: много подобни на човека във всяко отношение и едновременно като никой човек на лицето на земята. Бяха късокраки, дребни на ръст, ала масивно сложени и широки, обрасли с косми по всички части на тялото с изключение на дланите, ходилата и лицата. Широколики, с големи, грозни и изпъкнали уста и челюсти, главите им изглеждаха по-големи от главите на обикновените хора. Очите им бяха дълбоко хлътнали и веждите грамадни, ала не по причина на гъсто окосмяване, а поради издадените кости. Зъбите им също бяха големи и остри, но у болшинството от съществата износени и изтрити.
Във всички други страни на телесните си черти, отвори и полови органи бяха също като хора.41 Едно от тях не умря веднага и с езика си произведе някакви звуци, които ухото ми оприличи на членоразделна реч, но дали беше така — не зная и не бих могъл да твърдя подобно нещо.
41
Въпросното описание на външните черти на съществата предизвикаха спорове по обясними причини. Виж приложенията.