Выбрать главу

Ако е бил герой и убивал врагове, правят толкова дървени статуи, колкото са на брой убитите врагове, слагат ги на гроба и казват: „Това са му слугите, които му прислужват в Рая.“ И ако някой път забавят избиването на конете с един-два дни, тогава по-старите започват да ги подканят със следните думи: „Сънувах мъртвия и той ми каза така: «Виждаш ме, че тук съм останал. Моите другари ме изпревариха и краката ми са твърде слаби, за да ги следвам, не мога да ги настигна и затова останах сам.»“ Тогава заколват конете и ги окачват на гроба му. След ден-два някой от по-старите идва и казва: „Сънувах мъртвия и той рече: «Кажете на семейството ми, че превъзмогнах премеждията си.»“

Така старите поддържат огузките обичаи, защото иначе у живите може да се появи желание да запазят конете за себе си.2

Нашето пътуване из турските владения продължаваше. Една сутрин някакъв турчин ни пресрещна. С крива осанка, мръсен, с отвратителни обноски и примитивна природа, той извика: „Спри!“. Целият керван се подчини и спря. Той отново извика: „Никой да не мърда!“ Ние му отговорихме, че сме приятели на Кударкин. Той започна да се смее и каза: „Кой е този Кударкин? Да му сера на брадата!“ Ние онемяхме при тези думи и никой от нас не знаеше какво да направи, но в това време турчинът извика: „Бекенд“, което ще рече „хляб“ на езика на Шварезм. Аз му подадох няколко питки3, той ги взе и каза: „Можете да продължите. Смилявам се над вас.“

Достигнахме до вилаета, който се управляваше от военачалника, наречен Етрек ибн-ал-Катаган. Той заповяда да издигнат шатри за нас и ни покани да останем в тях. Той самият имаше обширни владения, много слуги и живееше нашироко. Докараха ни овце за колене и коне за яздене. Турците го имат за своя най-добър воин и наистина един ден видях, докато се надбягвахме на конете, как той забеляза над нас да прелита гъска. Без да спира, като направляваше коня само с крака, той опъна лъка си, стреля и я свали.

Аз му поднесох дарове — одежди, изработени в Мерв, чифт ботуши от червена кожа, едно палто от брокат и пет други от коприна. Той ги прие с благодарствени думи и свали брокатеното си палто, за да облече почетните одежди, с които го бях дарил току-що. И тогава видях, че куртакът, с който беше облечен, е целият на парцали и мръсен, но съгласно обичаите им никой не бива да сваля дрехата, носена досами тялото, докато тя сама не се разпадне. И също е самата истина, че той скубеше всички косми по лицето си, дори и мустаците, и приличаше на голобрад евнух, но, както и сам се убедих, беше най-добрият им воин.

Вярвах, че с тези дарове съм спечелил приятелството му, но не беше така. Той се оказа коварен човек.

Един ден той изпрати да повикат най-приближените му главатари, които бяха Тархан, Янал и Глиз и най-влиятелният от тях, Тархан беше сакат в ръката и сляп, и им каза:

— Тези са пратеници на Султана на арабите до Султана на българите и аз не бива да ги пущам да минат, без да се посъветвам с вас.

И Тархан проговори:

— Такова нещо никога не сме виждали досега, пратеник на Султана да минава през нашите земи, откакто ние и нашите предци сме тука. Аз мисля, че Султанът иска да ни изиграе някакъв номер. Всъщност тези мъже са изпратени при хазарите да ги насъскат срещу нас. Най-добре да ги посечем и да вземем всичкото им имане.

А другият съветник каза:

— По-добре да вземем всичко и да ги оставим голи да си вървят откъдето са дошли.

А третият се обади:

— Не, имаме наши пленени при хазарите, по-добре да ги разменим с тези.

И те продължиха да обсъждат помежду си съдбата ни цели седем дни и ние чакахме, ни живи, ни умрели, докато най-сетне се съгласиха да отворят пътя и да ни пуснат да минем. Ние дадохме на Тархан почетни дарове — два кафтана от Мерв, а също пипер, просо и хляб.

И продължихме напред, докато стигнахме реката Багинди. Тук извадихме лодките от камилска кожа, разгънахме ги и прехвърлихме товара от камилите в тях. Всяка лодка, освен товара, носеше и по пет-шест души. Като използвахме брезови клони наместо гребла, ги спуснахме във водата, която въртеше лодките и ги влачеше надолу по течението, но накрая успяхме да прекосим. Конете и камилите просто преплуваха.

Абсолютно е наложително, когато се преминава река, да се изпрати въоръжен отряд преди останалия керван, за да се устрои отбранителен пост срещу нападенията на башкирите, докато преплува основната част.

Така преминахме реката Багинди, и после реката, наречена Гам, по същия начин. След това Одил, след това Адрън, след това Варс и после Ахти и Убна, и всички те са големи реки.

вернуться

2

Фарзан, непоправим почитател на Ибн Фадлан, вярва, че този параграф разкрива „чувствителността на съвременен антрополог, който не само отбелязва обичаите на хората, но и механизма, с който тези обичаи се налагат“. От икономическа гледна точка избиването на конете на номадския първенец е подходящият еквивалент на данъците върху наследството в наше време. То има свойството да забавя натрупването на унаследено богатство в семейството. Макар и изисквано от религията, това не може да е била популярна практика, не повече, отколкото би била днес. Ибн Фадлан доста точно показва начина, по който тя се налага на колебаещите се да я следват.

вернуться

3

Употребеният термин е „sheets of bread“ — листове хляб. Вероятно става въпрос за все още популярната по онова време практика хлябът да се приготвя от плоски кори, подобни на тези за баница, и да се пече на нагорещени плочи. — Бел.прев.