Тогава пристигнахме при печенегите, които бяха разположили лагера си край спокойно езеро, голямо като море. Те са силни, тъмнокестеняви хора, и мъжете им бръснат брадите си. Те са бедни, за разлика от огузите, между които съм виждал хора да имат до 10 000 коня и до 100 000 овце. Бяха толкова бедни, че останахме при тях само един ден.
Потеглихме и достигнахме реката Гаи. Това беше най-голямата, най-буйна и най-бърза река от всички досега. С очите си видях как една от кожените лодки се обърна и всички в нея се издавиха. Много от хората ми загинаха, както и част от конете и камилите. Това беше трудно преминаване. Продължихме, и няколко дни по-късно прехвърлихме реката Гаха, после Азн, после Багаг, после Смур, после Кнал, Су и накрая Киглу. След дълъг път достигнахме земята на башкирите.
Ръкописът от Якут съдържа кратко описание на престоя при башкирите. Много учени поставят под въпрос автентичността на тези пасажи. Разказът е мъгляв и отегчителен, състои се главно от списъци на срещнатите военачалници и благородници. Сам Ибн Фадлан добавя, че за башкирите не си заслужава да се пише, едно твърде нехарактерно твърдение от страна на такъв неуморимо любопитен пътешественик.
След известно време напуснахме земята на башкирите и прекосихме реките Гермсан, Урн, Урм, после Втиг, Нбаш, и после реката Гавсин. Реките, които споменавам, се намират на два, три, до четири дни път една от друга. И тогава достигнахме до земята на българите, която започва от брега на реката Волга.
Първи срещи със Северните хора
Със собствените си очи видях как нордмените4 пристигнаха с нещата си и как построиха лагера си край Волга. Никога не бях виждал люде толкова грамадни. Високи са като палмови дървета, и са със здрава и червендалеста кожа. Не носят нито камизоли, нито кафтани, а мъжете им са облечени в роби от груб плат, заметнати от едната страна така, че едната ръка да остава свободна.
Всеки от тях носи бойна брадва, кинжал и меч и никъде не мърдат без всички тези оръжия. Мечовете им са широки, с вълнообразни линии и от франкска направа. От ноктите на ръцете до врата си всеки мъж е татуиран с образите на дървета, живи същества и други неща.
Жените им носят на гърдите си малки кутийки от желязо, мед, сребро или злато в зависимост от богатството и състоянието на съпрузите си. За кутийката има захванат пръстен и върху него кинжал. Шиите си украсяват със сребърни или златни синджири.
Те са най-нечистоплътната раса, създадена някога от Бог. Подобно на диви магарета даже не се бършат след клякане по голяма нужда или измиват след нощна полюция.
Те пристигат от собствената си страна, закотвят корабите си във Волга, която е огромна река, и строят големи дървени къщи на брега. Във всяка къща живеят по около десет или двайсет от тях. Всеки си има свой нар, където седи заедно с хубавиците за продан, и е съвсем вероятно да се забавлява с някоя от тях, без го е грижа, че приятелите му гледат. Често по няколко от мъжете в къщата могат да са заети с такива занимания едновременно, пред погледа на всички останали. От време на време се случва търговец, дошъл да купи жена, да завари стопанина й да я обладава, без да спира, докато не се насити. И това се смята между тях за нещо съвсем нормално.
Всяка сутрин някоя от робините влиза и носи леген с вода и го слага пред господаря си. Той измива лицето и ръцете си и после сресва косата си над съда. След това издухва носа си и плюе вътре, изчистил се напълно и оставил всичко във водата. Робинята, без да сменя водата, взема съда и го поставя пред следващия, който върши същото, и така тя разнася легена от човек на човек, докато обходи всички в къщата и всеки е плюл в легена и измил лицето и косата си.
Такива са привичките на нордмените, както ги видях със собствените си очи. Но по време на нашето пристигане между тези гигантски люде се беше появило брожение и безпокойство и причината за това бе следната:
Техният главен предводител, човек на име Вуглиф, се беше разболял и лежеше в нарочна шатра настрани от лагера, оставен сам с хляб и вода. Никой не се доближаваше до него, камо ли да го посети или му поговори. Даже и робите не се грижеха за него, тъй като нордмените вярват, че човек трябва сам да надвие болестта, според собствените си сили. Повечето бяха убедени, че Вуглиф никога няма да се върне в лагера и ще умре. И един от тях, млад благородник на име Булиуиф, беше избран да бъде новият им предводител, но трябваше да изчака, докато старият не е вече между живите. И това беше причината за брожението по времето на нашето пристигане. Въпреки това никъде не се чуваха плач или мъка сред лагеруващите край Волга.
4
Думата, използвана в този случай от Ибн Фадлан, е Рус, името на племето, срещнато там от него. В течение на текста той нарича понякога скандинавците с техните племенни имена или използва името „варангийци“ като общо име. Съвременните историци употребяват термина „варангийци“ само за означение на скандинавските наемници, използвани във Византийската империя. За да се избягнат недоразумения, в този превод ще бъде използван терминът „нордмени“.