Петър Копанов
Тринадесетият знак на зодиака
или как се влиза с взлом в историята
(историко–криминално изследване)
Настоящата статия е посветена на книгата с едноименно заглавие на Ото Ноегард: „Тринадцатый знак зодиака“, Палея, Москва, 1997. В книгата се търсят (и намират) отговори на въпроси, които повече или по-малко вълнуват всеки нормален човек: какви сили и закони определят хода на историята? Каква е посоката на историческите процеси? Кой и как може да влияе на това движение? Това не е първият, нито последният опит за търсене на тези отговори. Необичайни (и неочаквани) в случая са както отговорите, така и начинът, по който авторът стига до тях. Предмет на изследването е руската (и съветска) история за периода 1896–1995 година, но подобно изследване би могло да се направи за всяка друга страна и всеки друг период. Авторът търси и намира връзка между три на пръв поглед нямащи много общо помежду си обекта: реалните исторически събития, тайните общества (най-вече масоните) и астрологията. Доколко тази връзка е реална, оставяме на читателя да прецени. Ние ще разкажем накратко за какво става въпрос, без да натрапваме мнение.
Първо авторът отговаря на въпроса защо съществуват тайните общества и защо са тайни. Накратко: тайните общества (в частност масоните) са скритото световно правителство, а реалните правителства са само параван. Прави се аналогия с военната област: най-важни (и най-скрити) са командните центрове, от които се управляват военните действия. Обикновено реалните командни центрове не само се крият, но се строят и камуфлажни такива за отклоняване вниманието на противника. „Законно избраните“ правителства и парламенти са точно такива камуфлажи. Що се отнася до вида на военните действия и това срещу кого са насочени, това ще стане ясно по-нататък. Тук спираме за момент, за да помолим читателя да прояви търпение и да дочете нещата докрая.
Следващото нещо, което следва да бъде разгледано, е комуникацията, т.е. начинът, по който командните центрове комуникират и управляват. В нашия случай се оказва, че едно от средствата за комуникация и управление са астрономическите и астрологически знания. Това не е случайно. Астрономията (и астрологията) дават специфични познания, които могат да се използуват за комуникация и координиране на действията. Тук разбира се не става въпрос за вулгарните астрологични „предсказания“ с които са пълни страниците на „жълтата“ преса. Те са за наивниците и неграмотните. Работата в случая е в това, че положенията на небесните тела са точно определими и предсказуеми за много дълги периоди от време и могат да служат за своеобразен часовник, по който „командирите“ и „бойците на предната линия“ да сверяват и съгласуват действията си. Точно каквато е ролята и на обикновените часовници, с чиято помощ ние, обикновените хора, съгласуваме действията си, ходим на работа, използуваме транспорта, следим програмата на телевизията… Разликата тук е в това, че щом операциите и организациите са тайни, то и „часовникът“ трябва да е таен. И се оказва, че той е точно такъв. Съществени за него са две неща. Едното е добре известно: това е видимото движение на Луната по небосвода. Сидеричният период на Луната е 27 дни, 7 часа, 43 минути и 11,47 секунди. Т.е. една пълна обиколка относно звездите Луната прави за по-малко от месец (средният синодичен период — от новолуние до новолуние — е 29 дни, 12 часа, 44 минути и 2,78 секунди, но се колебае почти с 13 часа поради елиптичността на Лунната орбита и смущенията на другите небесни тела). Останалите небесни тела променят видимото си положение на небосвода значително по-бавно (и неравномерно). Следователно Луната поради голямата скорост на видимо преместване е най-удобна за „часовникова стрелка“, по която да се синхронизират действията. Вторият факт вече не е толкова известен: зодиакалните съзвездияне са не 12, „както на всички е добре известно“, а 13. Отворете кой да е звезден атлас и проверете през кои съзвездия минава еклиптиката, ако не вярвате. „Скритото“ съзвездие е Змиеносец. През него Слънцето минава в най-ниския участък от орбитата си. В „нормалната“ астрономия (и астрология) то е посветено на Ескулап или Асклепий — бога на медицината. В окултната астрология обаче то е символ на дявола и всички тъмни сили. Не случайно е с номер 13 и слънцето там е най-ниско (разбирай най-близо до ада). Луната в окултната астрология също е символ на нощта и мрака и всички тъмни сили, които са свързани с тях. Споменаваме за символичното им значение единствено, за да покажем връзката помежду им и да напомним, че окултните науки се изучават много сериозно именно в тайните общества. Това, което ни интересува в случая, е единствено тайният сигнал, с чиято помощ тайните общества съгласуват действията си: най-благоприятни за действие се смятат моментите, в които Луната се намира в съзвезието Змиеносец. Причината е не толкова окултна (възможно е да има и такава), колкото скриването на посланието от непосветените. Кой нормален човек ще обърне внимание, че на 19 ноември 1990 година, когато на съвещанието в Париж бе обявена „капитулацията на СССР“ (по думите на З. Бжежински) Луната е била в съзвездието Змиеносец? Или на 19 август 1991 г.? Спомняте ли си какво стана тогава? А знаете ли какво е станало на 15 март 1917 година? Ами последият Руски император Николай Втори се е отрекъл от престола (станция Дно до Псков). Досещате ли се къде е била Луната тогава? Отново в Змиеносец. А дали това не е случайно? Просто съвпадение или лош късмет? Така стигаме до основния момент в книгата на Ноегард. Вместо да се занимава с мистика, авторът предпочита да се довери на статистиката. Накратко: