Без да изпуска от поглед Бетси, Рита и охранителя, Кейн политна назад и закри устата си с ръка. Докато те се взираха ужасени в Мануел и стояха с гръб към него, Кейн дръпна хавлиената кърпа от раменете си и покри дръжката на прозореца. С бързо завъртане заключи прозореца отвътре. Без отпечатъци, без ДНК. Чиста работа. Отново метна кърпата на раменете си и пристъпи напред.
Да, приличаше на самоубийство. Съдебният охранител вече говореше по радиостанцията си и търсеше съдействието на Нюйоркската полиция. Очите на Мануел бяха отворени и изцъклени. Гледаха към бежовия килим.
В малките часове на нощта Кейн потропа на прозореца на Мануел. Отначало учуден, той тихо му отвори.
— Какви ги вършиш, човече? — прошепна Мануел.
— Само така можем да поговорим на четири очи. Много се тревожа за делото. Според мен ченгетата са натопили Соломон. Трябва да се постараем да го отървем. И за секунда не вярвам, че е убил онези хора.
— Аз също. Как ще го направим? — попита Мануел.
Обсъдиха стратегията си. Как ще повлияят на другите съдебни заседатели. Десет минути по-късно Мануел отиде в банята. Кейн го последва, надявайки ръкавиците си. Сграбчи го в гръб, натъпка кърпа в устата му и я притисна с длан. Плъзна другата си ръка нагоре, към гръкляна му. Бързо го надви. Всичко стана безшумно, светкавично и когато Мануел се задуши, Кейн не беше пролял дори капка пот. Премести трупа на пътеката между леглото и стената, върза единия край на чаршафа за стълба на леглото, а другия — около врата на Мануел. Пристегна го здраво.
Излезе по същия начин, по който влезе. Но нямаше как да затвори прозореца отвън.
Сега го направи.
Съдебната охрана в коридора, заключената врата на стаята, а сега и затвореният отвътре прозорец. Всичко това щеше да убеди полицията, че става дума за самоубийство. Нямаше как да е умрял по друг начин.
— Всички вън — нареди охранителят.
Кейн, Бетси и Рита се изнизаха от стаята. Скупчиха се в коридора и Кейн обгърна раменете на Рита, която се разрида.
— Трябва да се махна от тук — каза Бетси. — Това е ужасно. Какво става, по дяволите?
Кейн заговори тихо на двете жени, предложи да слязат долу и да пийнат нещо за успокоение на нервите. И така, докато полицията наближаваше „Грейдис Ин“, Кейн поведе двете съдебни заседателки по коридора и после по стълбите към барчето.
Вече беше прочистил журито. Всички останали бяха податливи на внушенията му. Мануел беше последният шанс на Робърт Соломон да бъде оправдан. Но вече го нямаше. Най-сетне журито принадлежеше на Кейн.
Строго поверително, обект на адвокатска тайна
Относно: съдебен заседател
„Народът срещу Робърт Соломон“,
Наказателен съд на Манхатън
Кристофър Пелоси
Възраст: 45 г.
Уеб дизайнер. Работи от вкъщи. Живее сам. Разведен. През уикенда пие доста (винаги у дома). Слаб социален живот. И двамата му родители са в старчески дом в Пенсилвания. Нестабилно финансово положение. Изгубил е голяма част от парите си по време на кризата заради лоши инвестиции. Интересува се от храна и готварство. Взема леки антидепресанти.
Вероятност да гласува „невинен“: 32%.
52
Преди Прайър да зададе първия си въпрос, размишлявах над всичко, случило се този ден.
След като си тръгнах от ФБР, му се обадих и му съобщих, че следователката ми се нуждае от достъп до къщата на Соломон. Той не възрази, но звучеше адски ядосан по телефона.
— Май си се превърнал в знаменитост — осведоми ме Прайър.
— Работих, не съм гледал новините — отговорих.
— Ти си водещата новина по всички канали. Снимката ти е на първа страница на „Ню Йорк Таймс“. Какво е чувството? — попита той.
Ето какво го гризеше. Прайър искаше първите страници.
— Както казах, нищо не съм гледал. Получи ли имейлите ми?
Той потвърди, че е получил допълнителните доказателства, които включвах. Според него се хващах за сламка в опита си да припиша престъплението на сериен убиец.
Може и да имаше право, но само с това разполагах.
Този ден от процеса започна с посещение в кабинета на Хари. Още един мъртъв съдебен заседател. Мануел Ортега. Нюйоркската полиция определи случилото се като самоубийство. Съобщиха на семейството му. Няколко съдебни заседатели бяха намерили тялото, но бяха добре. С всеки от тях беше разговарял психолог и те щяха да продължат да бъдат членове на журито. Доведоха друга резерва. Рейчъл Кофи. И двамата с Прайър нямахме нищо против нея. Хари отсече, че иска делото да приключи, преди да изгуби още някой заседател.