— А успяхте ли да установите причината за смъртта на убитата жена? — попита Прайър.
— Да. Многобройните прободни рани в гърдите бяха очевидната причина за смъртта. Установих, че прободната рана под лявата гърда е прекъснала голяма вена. Сърцето е продължило да помпа кръв и това е създало вакуум. Във вената е бил засмукан въздух, който бързо е стигнал до сърцето и е създал блокада, която е прекъснала притока на кръв и е предизвикала спирането му. Смъртта е настъпила за секунди — обясни Морган.
— Това обяснява ли защо по жертвата няма рани от самоотбрана? — попита Прайър.
Насочваше Морган, но не възразих. Прайър се мъчеше да поправи част от щетите, които му бях нанесъл предишния ден, като се опитваше да докаже, че двете жертви са били убити в леглото заедно.
Наблюдавах как Уин кима. Обвинението печелеше точки с Морган. Прайър показа снимка на гърдите на Ариела при аутопсията. Нещо, което за неподготвеното око изглеждаше като пет огнестрелни рани. Овални дупки в гърдите.
— Имали сте време да разгледате ножа, взет от дома на обвиняемия. Какво ще ни кажете за него и за раните на Ариела Блум?
— Раните са нанесени с едноостър нож. Не с двуостър. Двуострият би направил ромбоидна рана. Ножът отговаря и на дълбочината на раната.
Прайър седна. Аз имах три въпроса.
Единият щеше да направи неоспорима теорията ми за две отделни нападения. Другият въпрос щеше да открехне вратата към заключителната ми реч относно участието на Банкнотата. Докато преглеждах материалите предишната вечер, открих още улики, които свързваха убийствата с този тип. Беше време да извадя част от тях на бял свят.
Патоложката седеше търпеливо в очакване на първия ми въпрос. Нямаше да допусне да я замесвам в теории. Свидетелстваше професионално в съдебната зала. И точно на това разчитах.
— Доктор Морган, вече обяснихте, че по гърдите на жертвата има пет прободни рани. Раздалечени една от друга. Както ще видите на снимката, има една рана в средата на гръдния кош, между гърдите, две успоредни рани — по една под всяка гърда — и още две рани под тях. Петте прободни рани формират върховете на петолъчка, така ли е?
Морган отново разгледа снимката.
— Да.
Смених снимката и на екрана се появи разгърнатата банкнота, извадена от устата на Карл.
— Вие сте извадили банкнота от устата на Карл Тоузър. Снимали сте я и докато сте я изследвали, сте забелязали знаци по държавния печат от обратната й страна. Стрела, маслиново листо и… какво още беше маркирано?
Морган погледна увеличената снимка на екрана.
— Звезда — отговори тя.
Две съдебни заседателки, Бетси и Рита, се приведоха напред. Засега щях да оставя въображението им да се развихри.
— Още нещо. Според вашето описание фаталната рана на черепа на Карл Тоузър е от удар с тъп предмет. Когато е била нанесена тази рана, е бил произведен силен шум, нали?
— Почти сигурно е — отговори Морган.
Върнах се на масата на защитата. Търсех снимката на жертвите, легнали една до друга. Не смятах да задавам повече въпроси, но нещо, което беше в дъното на съзнанието ми, изплува нагоре. Снимката изпълни екрана на лаптопа ми. Ето го. В момента съдебните заседатели нямаше да го разберат. Всъщност то щеше само да ги обърка. Не само тях, а и Прайър. Прецених, че все пак си струва риска.
— И последно, доктор Морган. — Качих на екрана снимката на жертвите в леглото. — Според показанията ви смъртта е настъпила почти мигновено и при двете жертви. Ариела Блум лежи по гръб и ръцете й са прибрани до тялото. Карл Тоузър лежи настрани, с лице към нея, извит почти като лебед. Възможно ли е убиецът да е нагласил жертвите в тези пози веднага след смъртта им?
Тя разгледа снимките.
— Мисля, че е възможно — отговори.
— Като гледате жертвите тук, тялото на Карл Тоузър е извито като лебед или пък може би като цифрата две, нали?
— Да.
— А Ариела е единица?
— Възможно е — каза тя.
Знаех го. Просто едва сега го видях. Оставаше Банкнотата да приключи още един съдебен процес. Ариела Блум, Карл Тоузър и Боби Соломон щяха да бъдат неговата дванайсета звезда. Беше разположил телата като числото дванайсет.