Дванайсет съдебни процеса. Срещу дванайсет невинни хора. Трябваше да спра това чудовище, преди да има тринайсети.
Погледнах към дъното на съдебната зала. Там стояха половин дузина агенти на ФБР. С Дилейни в средата. Тя поклати глава. Никой не се беше опитал да си тръгне. Още не. Вратите на залата се отвориха и влезе Харпър заедно с дребен мъж в сив костюм. Той каза нещо на Дилейни. Харпър дойде в предната част на залата и седна до мен. Извади листове от чантата си, остави ги на масата и прошепна:
— Оказа се прав.
53
Кейн наблюдаваше внимателно реакциите на колегите си от журито. Те приеха показанията на патоложката. Направо ги попиха. Само неколцина изглеждаха заинтригувани от адвоката. Кейн застина, когато Флин попита за банкнотата. За знаците. Постара се възбудата да не проличи на изражението му.
Беше ли възможно след толкова години някой да е попаднал по следите на мисията му?
Положението на телата на жертвите. Флин се бе досетил. Беше доловил замисъла му. Кейн дълго беше устоявал на изкушението да поставя телата в някаква поза. Това убийство обаче беше специално. Боби беше звезда. Кейн беше достигнал върха на способностите си и се нуждаеше от предизвикателство. От някой недосегаем. Филмова звезда.
Само да не беше умряла толкова бързо, помисли си Кейн.
Първият удар на ножа я беше събудил и беше пресякъл светлината в очите й броени секунди след това. Неговата звезда. Ножът на Кейн маркира звездата върху тялото й. Нуждаеше се от още нещо, убийството беше приключило твърде бързо, прекалено лесно. Тя изглеждаше в покой, легнала с изпънати до тялото ръце. Кейн беше пренесъл мъжа на горния етаж. Торбата около главата на Карл, пристегната здраво на шията му, беше непропусклива и никъде в къщата нямаше пръски кръв — точно както каза Флин. Беше свалил торбата, след като беше оставил Карл на леглото. След това донесе бухалката от входното антре, пъхна я в торбата, изцапа я с кръв и я захвърли в ъгъла на спалнята.
Дванайсет беше важна, повратна точка. Той сви краката на Карл и нагласи тялото му така, че да прилича на цифрата 2. Разбира се, това му хрумна едва след като уби Ариела. Още малко и щеше да осъществи мисията си. Част от Кейн искаше някой да узнае. Да разбере. Забеляза как Флин погледна жената в дъното на залата. И мъжете край нея.
ФБР.
Кейн облиза устните си.
Най-сетне гонитбата беше започнала. Само че трябваше да изминат дълъг път, преди да го открият. Федералните наблюдаваха зрителите в залата, не съдебните заседатели.
Кейн погледна часовника си. Пое глътка въздух, за да се успокои.
Вече сигурно бяха открили другия труп. Онзи, който им остави снощи, след като посети Мануел.
Всичко започваше отново, за последен път.
54
Следващият ход на Прайър беше да свърже Боби с хронологията на прокуратурата и да го разобличи като лъжец. Призова свидетеля Кен Айгерсън. Кен беше около четирийсет и пет годишен, носеше двуреден костюм, за да скрие коремчето му, и беше загладил косата си на една страна заради плешивината на темето си. Айгерсън потвърди, че работи на Уолстрийт и че в четвъртък винаги се прибира преди девет. Съпругата му преподавала екстремна йога тази вечер и той се прибирал, за да може бавачката Кони да си тръгне в девет и да хване автобуса.
— Какво видяхте, след като слязохте от колата? — попита Прайър.
— Видях Робърт Соломон. Бях заключил колата и вече крачех към къщи, когато чух стъпки отляво. Озърнах се и го видях. Не бях говорил с него. Виждал го бях един-два пъти да влиза или да излиза. Махнах му и казах „здрасти“. Той също ми махна в отговор и това беше. Прибрах се. Децата спяха, а Кони, бавачката, си тръгна.
— Сигурен ли сте, че беше той? — попита Прайър.
— Сто процента. Известен е. Гледал съм негов филм.
— А откъде сте сигурен, че сте се прибрали в девет часа? — попита Прайър.
— Станах от бюрото в офиса си в осем и половина. Качих се на колата и докато паркирах, погледнах часовника на таблото. Предишната седмица закъснях малко. Прибрах се към девет и десет и Кони не беше никак доволна. Щеше да си изпусне автобуса, затова й дадох петдесет долара за такси. Знаете ли колко трудно се намира добра бавачка? Следващия път се постарах да се прибера навреме. И успях.
— Питам ви за последен път, господин Айгерсън, защото е важно. Надявам се да разбирате сериозността на думите си. Обвиняемият твърди, че се е прибрал у дома в полунощ. Или той лъже, или вие. Ако се чувствате дори малко неуверен в нещо, сега е време да го кажете на съдебните заседатели. Затова ще ви попитам отново. Сигурен ли сте, че сте видели Робърт Соломон да влиза в къщата в девет часа в нощта на убийствата? — попита Прайър.