— Обещавам повече да не те докосвам — казах и се отдръпнах от него, но се изпречих на пътя на Кини.
Той залитна и аз го прихванах.
— О, извинете — казах.
Кини не отговори. Само тръсна глава и се запъти към свидетелското място. Седнах и оставих Прайър да си върши работата. След като Кини се закле, Прайър го накара да опише квалификацията и опита си като експерт по изготвянето на ДНК профили. Не продължиха дълго, затова ги оставих. Чаках Прайър да стигне до същността.
— Вие сте изследвали банкнотата, намерена в устата на Карл Тоузър, нали? — попита прокурорът и извади на екрана снимка на пеперудата оригами.
— Да. Банкнотата беше запазена от патолога. Отначало изследвах за пръстови отпечатъци. Намерих ясен отпечатък от палец и потърсих следи от ДНК по него, както и по останалата част на банкнотата.
— Какъв е резултатът от анализа на пръстовия отпечатък?
— От обвиняемия са снети отпечатъци за сравнение. Десният му палец даде пълно съвпадение в дванайсет точки по дермалните хребети с отпечатъка от банкнотата.
Прайър гледаше журито, докато Кини отговаряше. Някои схванаха. Други не.
— Какво означава съвпадение в дванайсет точки с отпечатъка от банкнотата? — попита Прайър.
Кини се зае да отговаря подробно на въпроса, но не на строго научен език.
— Всеки човек на планетата има уникални пръстови отпечатъци. Пръстовият отпечатък е фигура, която се формира от хребетите по повърхността на кожата. Нашата система изследва тези хребети и ги разчита в дванайсет стратегически точки. Всепризнат научен факт е, че съвпадение в дванайсет точки означава, че отпечатъците са идентични — обясни Кини бавно, като се стараеше да гледа съдебните заседатели.
— Възможно ли е този отпечатък да доведе до неправилна идентификация? — попита Прайър. Затваряше една след друга пробойните за моя атака.
— Не, не е възможно. Лично проведох изследванията. Освен това извлечената от пръстовия отпечатък ДНК показа, че тя е на обвиняемия — заяви Кини.
— Откъде знаете?
— Лично проведох и тези изследвания. Взех проба от вътрешността на бузата на обвиняемия. Пробата беше изследвана и успяхме да извлечем пълен ДНК профил, който съвпадна с ДНК профила, извлечен от банкнотата, с математическа вероятност един милиард.
Кини беше добър учен. Просто не го биваше да обяснява пред съдебни заседатели.
— Какво означава математическа вероятност един милиард?
— Означава, че ДНК от банкнотата съвпада с ДНК на обвиняемия и че ако изследваме един милиард други хора, може и да намерим още едно съответствие на ДНК от банкнотата.
— Значи вероятно следата от ДНК върху банкнотата е на обвиняемия?
На Кини не му трябваше време да премисли и този въпрос. Отговорът му прозвуча ясно и недвусмислено:
— Мога да заявя с много голяма сигурност, че следата от ДНК върху банкнотата е на обвиняемия.
— Благодаря ви. Почакайте тук, ако обичате. Господин Флин може би ще има въпроси — каза Прайър.
Наистина имах въпроси. Много. Но не можех да задам на Кини голяма част от тях. Погледнах през рамо към Боби. Изглеждаше като блъснат от камион. Руди му беше казал за това веществено доказателство, но то изглеждаше съкрушително в съдебната зала пред дванайсет души, които са там, за да те съдят. Налях му още вода. Ръката му трепереше, докато поднасяше чашата към устата си. Боби съзнаваше въздействието от показанията на Кини. Беше актьор, усещаше нагласата на зрителите. Няма да си кривя душата — показанията на Кини сериозно навредиха на клиента ми. Но аз бях тук, за да разкъсам на парчета свидетели като Кини. От самото начало знаех, че не можем да оспорим казаното от него. Всичко се свеждаше до този свидетел.
В едно наказателно дело веществените доказателства, изследвани от криминалистите, са най-важното нещо.
Само че аз съм адвокат. Дяволът е на моя страна. А той не играе честно.
Постарах се да си придам самоуверен вид, докато отивах към свидетелското място. Усещах върху себе си погледите на съдебните заседатели. С периферното си зрение забелязах как Алек Уин скръства ръце. Беше приключил. Каквото и да попитах, той беше взел решение.
— Господин Кини, преди да дадете показанията си, се заклехте, че ще кажете истината. Бихте ли взели Библията за малко?
Чух острото скрибуцане на стола на Прайър, който го плъзна назад по плочките на пода. Представях си как скръства ръце със самодоволна усмивка на лицето. Знаеше, че мога да атакувам единствено благонадеждността на Кини. Ако докажех, че е лъжец, имах шанс. Прайър вероятно го беше подготвил за това.