Намери тиган под мивката и приготви храната. Докато ядеше, почете от списанията за риболов, които намери на масата. Заситен, избута чинията. В зависимост от развоя на събитията тази вечер може би нямаше да има възможност да яде отново преди полунощ.
Довечера той наистина щеше да бъде доста зает.
5
Прецених, че си е струвало да изчакам заветната супа. Имаше вкус на праз, картофи и зехтин. Не беше лоша. Никак не беше лоша. Разговорът секна веднага щом Руди позволи на сервитьора да ни поднесе супата. Ядяхме мълчаливо. След като се уверих, че той е приключил, оставих лъжицата си, попих устни със салфетката и му посветих цялото си внимание.
— Мисля, че делото те изкушава. Допускам, че би желал да научиш повече подробности, преди да вземеш решение, прав ли съм? — попита Руди.
— Точно така.
— Ще сгрешиш, ако ми откажеш. Това е най-сензационното дело, което някога ще се гледа на Източното крайбрежие. След броени дни трябва да изнеса пред съдебните заседатели встъпителната си реч. Работя по случая от самото начало и много се постарах да запазя стратегията на защитата в тайна. Елементът на изненада е от решаващо значение за един съдебен процес. Знаеш го. В момента твоето име не фигурира в екипа ни. Каквото и да ти разкрия сега, няма да е защитено от поверителността между адвокат и клиент.
— А ако подпиша споразумение за поверителност? — попитах.
— То не струва дори колкото хартията, на която ще бъде отпечатано — отговори Руди. — Мога да облепя цялата си къща със споразумения за поверителност, но знаеш ли колко от тях са спазени? Сигурно няма да стигнат дори да си избърша задника с тях. Става дума за Холивуд.
— Значи няма да ми разкриеш нищо повече за случая? — попитах.
— Не мога. Мога да ти кажа единствено следното: убеден съм в невинността на момчето — отговори Руди.
Искреността подлежи на имитация, а клиентът на Руди беше талантлив млад актьор. Умееше да се преструва пред камерата. Но въпреки цялото му перчене и обиграност Руди не можеше да скрие истината от мен. Бях с него едва от половин час, може би малко повече, но думите му ми прозвучаха непресторено, убедено. Докато говореше, не забелязах физически и вербални тикове — съзнателни или несъзнателни. Изказът му беше плавен. Чист. Можех да се обзаложа, че казва истината — той вярваше, че Робърт Соломон е невинен.
Но това не беше достатъчно. Не и за мен. Ами ако Руди се окажеше измамен от манипулативен клиент? От един актьор?
— Виж, искрено съм признателен за предложението, но се налага да…
— Чакай — прекъсна ме Руди, — не ми отказвай още. Дай си малко време. Преспи и ми съобщи решението си утре сутринта. Може пък да размислиш.
Руди плати сметката, включи щедър бакшиш и двамата излязохме от ресторанта. Шофьорът на лимузината слезе от колата и отвори задната врата.
— Да те откарам донякъде? — попита Руди.
— Колата ми е зад съда — отговорих.
— Няма проблем. Нещо против да минем по Четирийсет и втора улица? Искам да ти покажа нещо.
— Добре.
Руди гледаше през прозореца, облегнал ръка на подлакътника, и леко потупваше устните си с пръсти. Обмислях всичко чуто. Бързо се досетих защо той иска да се включа в делото. Не бях напълно сигурен, но имах въпрос, който щеше веднъж завинаги да изясни нещата.
— Знам, че не можеш да ми разкриеш подробности, но ми кажи едно. Допускам, че няма важна улика, която да доказва, че Робърт Соломон е бил натопен от полицията, и която се е появила чудодейно през последните две седмици, нали?
След кратко мълчание Руди се усмихна. Знаеше какво си мисля.
— Прав си. Няма нови улики. Нищо ново през последните три месеца. Е, предполагам, че си се досетил за всичко. Не го приемай лично.
Ако искаха да ме наемат да оборвам Нюйоркската полиция, значи щях да бъда единственият от екипа на защитата, който да се занимава със свидетелстващите полицаи. Единственият, който щеше да злепоставя ченгетата. Ако се получеше — страхотно. А ако съдебните заседатели не реагираха добре, щяха да ме изхвърлят от екипа. Руди щеше да обясни на журито, че съм бил нает едва седмица по-рано и че обвиненията, които съм отправил към полицаите, не идват от клиента ни. Че съм се отклонил сериозно от предвиденото. Така той щеше да остане в добри отношения със заседателите каквото и да се случеше. Екипът можеше без проблем да се лиши от мен — зависеше от това дали щях да изляза герой, или наивна жертва.