Той се размърда на мястото си. Отчаяно търсеше отговори и се оплиташе все повече.
— Това е възможно. Искам да кажа… да, може да се е случило.
Можех да го притисна още, но почвата под краката ми не беше сигурна. Засега исках съдебните заседатели да допуснат вероятността човекът от записа да не е Боби. Торес ни даде тази надежда. По дяволите, трябваше по-рано да изследвам рутера.
— Господин Уилямс, нямаме информация за обсега на рутера, нали? — побърза да се намеси Прайър.
— Ами… не, нямаме. Възможно е да е уловил устройство от минаващ автомобил — отговори Уилямс.
Прайър нагласи вратовръзката си и седна.
— Само още нещо въз основа на последното ви твърдение — казах и погледнах към Хари.
— Един въпрос, господин Флин, само един.
Пуснах видеото на екрана и отново изгледахме четирийсет секунди. Спрях и забелязах, че свидетелят вече знае какво ще попитам, но не знае как да отговори.
— Господин Уилямс, моля ви само да потвърдите за протокола, че на видеото се вижда улицата и че по нея не минават нито автомобили, нито пешеходци.
— Така е — потвърди Уилямс с въздишка.
Приключих с него.
59
Кейн се размърда на мястото си и за пръв път се почувства неловко. Мислено се прокле, че не се е сетил за рутера. Този адвокат беше голяма напаст. Кейн беше свикнал с приливите и отливите в един съдебен процес. Не за пръв път ги преживяваше. Но никога така. Флин беше най-добрият защитник, когото беше наблюдавал. Запита се дали Руди Карп щеше да се представи толкова добре. Не че сега имаше някакво значение.
Кейн чу Прайър да призовава последния си свидетел. Прокурорът действаше с жестоко темпо в сравнение с други свои колеги. И това даваше резултат. На един процес преди много години се наложи Кейн да припомни на другите от журито показанията, които бяха чули шест седмици преди това. Вече бяха забравили повечето важни улики. С Прайър нямаше никаква вероятност това да се случи.
Репортерът излезе отпред и се закле над Библията. Кейн се чудеше какво ли може да каже той. Съвсем малко. Прайър обаче беше добър играч — не толкова добър, колкото Флин, но почти. Кейн се беше научил да разчита на коварните методи на прокурорите. Имаше усещането, че този тук се кани да изиграе коз, който е държал скрит още от началото на процеса.
Най-напред Прайър представи Бенетио в професионален аспект — репортерът имаше многобройни познанства в Холивуд, беше вътрешен човек.
— Какво можете да кажете на съдебните заседатели за отношенията между обвиняемия и втората жертва, Ариела Блум? — попита Прайър.
— Ожениха се неотдавна след като се запознаха и се влюбиха на снимачната площадка. Бракът им се оказа мощен съюз. Благодарение на него те бяха голяма сила в Холивуд. Знаете какво влияние имат звездните двойки. Като Брад и Анджелина. Малко след това двамата започнаха свое телевизионно шоу. И бяха избрани за главните роли в научнофантастичен епос. Студиите ги отрупваха с пари. Постигнаха го, защото бяха женени.
— А как бихте описали личните им взаимоотношения?
— Нали знаете, в Холивуд винаги има слухове. Това е положението. Все ще се намери някой, който да хвърли съмнение върху една връзка. Аз съм един от тези хора. В конкретния случай ще наруша журналистическата тайна. Имах източник. Много близък до двойката. Той ми каза, че бракът им е по сметка. Да, двамата се разбирали прекрасно, но били по-скоро като брат и сестра. Заради хомосексуалността на Робърт Соломон.
60
Обичам Америка. Обичам Ню Йорк. Обичам хората. Но понякога всичко това ме потиска. Не отделните хора, предимно медиите. Въпреки всички новинарски канали, вестници и дигитални източници на новини, медиите не обслужват добре американската публика. Съдебната зала беше пълна предимно с представители на медиите. И точно техните възгласи се разнесоха, когато Бенетио съобщи, че Боби е гей.
Репортерите дори не трепнаха, когато Прайър показа снимките на тялото на Ариела, на раните й, на прекършения й млад живот, изнесен на показ. Обаче стане ли ясно, че някоя знаменитост не води хетеросексуален начин на живот, направо откачат.
Боби поклати глава, а аз му прошепнах, че всичко ще е наред. Той кимна и отговори, че няма проблем.