— Движението е прекалено натоварено — отговори Грейнджър. — По това време ще има адско задръстване.
Последната дневна светлина бързо се топеше. Всички коли бяха на фарове. Полицейската кола остана тъмна, когато Грейнджър зави наляво. Отправихме се на запад. Поредица от бързи леви и десни завои, но продължихме в тази посока.
Погледнах през прозореца и попитах:
— Западна Тринайсета и Девето авеню? Какво търсим в този квартал?
— Минаваме напряко — отговори Грейнджър.
Колата зави наляво по една пряка. От каналите се издигаше пара и на светлината на уличните лампи изглеждаше така, като че под Манхатън ври пъкълът.
— Трябва да се отбием на едно място за малко — каза Грейнджър.
Значи това било. Грейнджър нямаше да се отбива никъде. И нямаше да стигнем до Роуд Айланд.
Андерсън се приведе към мен. С лявата си ръка вадеше нещо изпод якето си. Заради гипса беше на практика еднорък. Наклони се към шофьорската седалка и аз видях проблясък на метал. Хвърли предмета в краката ми, после отново бръкна под якето си със същата ръка. Имах време само за един поглед. Беше ми предостатъчен. В краката ми лежеше пистолет.
— Пистолет — извика Андерсън.
Ръката му се показа, стиснала оръжие. Щеше да ме убие и да твърди, че е било при самозащита. Ето защо не ме претърсиха, преди да се кача в колата. Всички тези мисли прелетяха през ума ми, докато се мятах към Андерсън. Забих глава в носа му и стиснах лявата му ръка с двете си длани. Докато я дърпах надолу, белезниците се врязаха в китките ми.
Той се съпротивляваше неистово. Метнах се от седалката и успях да закача главата на Грейнджър с лакът. Той се килна настрани, кракът му се протегна и натисна педала на газта. Колата рязко се устреми напред и ме залепи за седалката.
Толкова много болка. Адреналинът ми позволи да я преборя.
Андерсън също беше изпуснал пистолета си. Беше се навел напред да го търси. Сигурно оръжието се беше плъзнало под седалката на Грейнджър. Видях как ръката му се протяга. Колата се разтресе, видях искри зад прозореца на Андерсън. Май ожулихме паркирана кола.
Андерсън се изправи и насочи пистолета си към мен.
Главата му се удари в тавана на колата. Пистолетът гръмна и по лицето ми се посипаха стъкла. Беше стрелял през прозореца ми. Люшнах се и се смъкнах по гръб на седалката. Надигнах се и видях, че Валаскес се държи за главата. Не си беше закопчал предпазния колан. В предницата на полицейската кола се беше забила улична лампа.
Преди Андерсън да стреля отново, свих колене към гърдите си, подпрях ръце във вратата зад главата ми и ритнах с два крака. Целех се във физиономията му. Усилието тръгваше от гърба ми, после си помогнах с ръцете, мускулите на гърдите, корема и краката. Тялото ми се изви като лък, току-що пуснал стрела. Но не улучих лицето му, а тялото. От силата на удара Андерсън изхвърча през вратата върху платното.
Този единствен ритник изчерпа силите ми до капка. Опитах се да седна, но болката беше прекалено силна. Отпуснах се тежко и се помъчих да кресна с пълно гърло. Трябваше да се размърдам. Трябваше да изляза от тази кола, а дори не можех да седна. Дишах накъсано, всяко вдишване и издишване беше огнена агония.
— Ще умреш, копеле — изсъска Грейнджър.
Вдигнах очи и го видях да излиза от шофьорската врата. Самата тя беше зейнала при удара и почти го беше изхвърлила от колата. Чух стъпалата му да хрущят по натрошените стъкла върху платното. Виждах го през страничните прозорци. Той извади оръжието си от раменния кобур, прескочи Андерсън и се провикна:
— Въоръжен е.
После стреля.
Покрих главата си. Не почувствах да ме улучва куршум. Не плисна болка. Усетих само топли пръски по лицето си.
Валаскес се хвана за рамото и изкрещя. Грейнджър беше прострелял него. Чух как пистолетът му гръмна отново и главата на Валаскес се разцепи.
— Току-що уби полицай, Флин. Това се случва, когато ни заплашваш с Вътрешния отдел. Въртиш ли ни номера, стига те куршум — каза той.
И тогава забелязах лицето на Грейнджър. Беше се строполил на колене. Държеше пистолета с две ръце. Насочен към главата ми. Андерсън лежеше на тротоара под него, виждах ръката му, вдигната във въздуха зад Грейнджър.
Исках да извикам. Да кресна. От гърлото ми не излезе звук. И да бях креснал, нямаше кой да ми помогне. Чувах само кръвта си, бучаща в ушите ми като океан.