— Ченгетата сигурно вече са на път — успокои ме Харпър.
Преди да потеглим, Дилейни се обади по спешност в Нюйоркското полицейско управление, за да изпратят кола в къщата на Боби да провери дали всичко е наред. Екипът щеше да пристигне всеки момент. Дилейни изпрати в къщата и агент от ФБР, за да се увери, че мястото е обезопасено.
Пътят с кола от „Джамейка“ до центъра на Манхатън обикновено отнема около час. Прекосихме магистралата през центъра на Куинс за по-малко от десет минути и пред нас изникна познатият силует — сградата на ООН светеше като на пощенска картичка отвъд тунела към Мидтаун.
Мобилният на Харпър избръмча. Беше Дилейни.
— Току-що ми се обадиха от Нюйоркската полиция. Говорили са с охраната на Соломон. Спокойно е. Помолих ги въпреки това да изпратят патрулка и наредих на агента си да се оттегли. Ще надуем сирените в тунела и после ще притихнем. Аз ще се преместя в цивилна кола и ще огледам района. Кейн сигурно още не е стигнал до къщата на Соломон, а ако е там и наблюдава, не искам да го подплашим.
— Съгласна съм — каза Харпър, — но няма да навреди с Еди да отидем, нали?
— Нека първо да огледам и ще ви звънна. Между другото, обадиха ми се от лабораторията за ДНК профила от бележника на Уин с отпечатъците на Кейн по него. Още не са приключили обработването на пробата и няма да са готови поне още десет часа, но първоначалните резултати сочат съвпадение с Ричард Пена — мъртвия, чиято ДНК беше по банкнотата в устата на Тоузър. Когато изготвят профила, ще знаем със сигурност. Харпър, искам да ме осведомяваш как напредваш с профила на Пена. Има някъде допирна точка между него и Кейн — каза Дилейни.
Изгубихме връзка, щом влязохме в тунела. Нямаше значение. И бездруго не можех да отлепя ръце от таблото, не и с Харпър на волана. Тя караше плътно зад микробуса на спецекипа и прелиташе със сто и двайсет километра в час на сантиметри от други автомобили и стените от двете ни страни. Исках да я попитам за ДНК следите на Ричард Пена и какво още е открила, но се опасявах да не направи катастрофа, ако я разсея.
След тунела край с паниката. Спряхме на Трийсет и осма улица, на една пряка от къщата, където беше настанен Боби, и зачакахме. Тази част на Манхатън бе доста спокойна. Жителите бяха предимно лекари и зъболекари. Колите от двете страни на улицата бяха скъпи джипове или спортни автомобили, с които зъболекарите облекчаваха своята криза на средната възраст.
— Стигна ли донякъде в разследването на Пена? — попитах.
— Стигнах. Ричард Пена е идентифициран по ДНК профила си като Удушвача от Чапъл Хил. Неговата ДНК съвпада с тази от банкнотата. Хиляда и четиристотин местни мъже доброволно са дали ДНК проби. Пена бил един от тях. Полицаят от Чапъл Хил каза, че поради огромния брой желаещи не можели да се справят с пробите. Наложило се да помолят охраната в кампуса да вземе проби от преподавателите, служителите и студентите. Охранител на име Ръсел Макпартланд е дал показания, че е взел проба от Пена, запечатал я и я предал на полицията. В момента полицай от Чапъл Хил преглежда досиетата на служителите в университета.
— Как успяваш да накараш ченгетата да правят всичко това за теб? — попитах.
Тя се усмихна и отговори:
— Убедителна съм.
Изобщо не се съмнявах. Допусках, че Ръсел Макпартланд е поредният псевдоним на Джошуа Кейн. Не би могъл да извършва всички убийства толкова чисто всеки път. Рано или късно щеше да остави ДНК. Вероятно беше започнал работа като охранител в колежа под фалшиво име. Такава работа би му осигурила неограничен достъп до доверчиви студентки. Когато някъде върлува убиец, уязвимите млади жени са склонни да се доверят на благонадежден охранител в колежа, ако той ги заговори или предложи да ги придружи до вкъщи. Само че точно тогава той оплел конците. Кейн явно бе оставил собствената си ДНК върху една от банкнотите, намерени при жертва. Сигурно го е разбрал още щом от полицията поискали ДНК проби от мъжете в кампуса. Кейн обаче използвал случилото се в своя полза. Взел проба от Пена, домакин на една от сградите. Фасулска работа — натрил с памучен тампон вътрешността на бузата му и го прибрал в шишенцето. После разменил своята проба с неговата и тя била неправилно вписана под името на Пена. Всъщност ДНК профилът на Пена бил този на Кейн. Пена не можел да си позволи да наеме адвокат защитник, а никой не искал да представлява про боно удушвача от Чапъл Хил. А по онова време нито една служба за обществени защитници не би изразходвала бюджета си за повторно изследване на ДНК.