Вмъкнах се отново вътре и нечия ръка запуши устата ми и изви главата ми назад. Не можех да помръдна, нито да си поема дъх. Инстинктът ме тласкаше да стисна китката на нападателя си и да се извъртя покрай рамото му, за да я прикова към гърба му.
В този момент усетих нещо остро между плешките. Върха на нож.
Сведох очи към прозореца. И там, на стъклото, видях отражението на съдебния заседател Брадли Съмърс.
Стоеше зад мен, но виждах лицето му. И той гледаше отражението, срещна погледа ми. Още чувах далечните гласове на коментаторите в дневната долу.
Не помръднах. Не се съмнявах какъв ще бъде изходът, ако го направя. Кейн щеше да забие острието в гърба ми.
Телефонът все още беше в сакото ми. Успеех ли да го натисна, може би щях с гласова команда да се свържа с Харпър, както направих на задната седалка на полицейската кола няколко часа по-рано.
Всички тези мисли преминаха през главата ми за части от секундата. И тогава осъзнах, че вероятно същите мисли минават и на Кейн. Наблюдаваше ме в стъклото, преценяваше реакцията ми. Главата му се приближи, усетих дъха му в ухото си, когато ми изсъска:
— Не мърдай. Дори не си помисляй да помръднеш или да повикаш помощ. Тази вечер ще умреш, Флин. Единственият въпрос е колко бавно и дали изобщо ще убия и красивата ти частна следователка. Ако искаш да стане бързо и безболезнено, ще удовлетворя желанието ти. Просто прави каквото ти казвам.
71
Кейн усещаше как тупти сърцето на Флин. Държеше лявата си длан върху устата на адвоката, а ръката му притискаше и шията. Ето пак. Този учестен пулс. Този прекрасен прилив на страх и адреналин, от който сърцето бие като барабан.
— Ще дръпна ръката си. А ти ще правиш точно каквото ти кажа. Не викай. Не казвай нищо. Една дума, дори само гъкване и ще те убия. Ще убия и следователката. Само че ще го направя бавно. Ще беля кожата й, докато не започне да ме моли да умре. Ако разбираш, кимни — нареди Кейн.
Флин кимна веднъж.
Кейн отпусна хватката, свали ръката си от устата му. Флин си пое дълбоко въздух. Почти се задушаваше от паника.
— Искам с една ръка да извадиш телефона си и да го пуснеш на пода — нареди Кейн.
Флин бръкна в джоба на сакото си, извади мобилния си и го пусна на земята. Телефонът подскочи два пъти по дебелия килим на пода почти безшумно.
Кейн отстъпи назад и каза:
— Вратата вдясно. Отвори я и влез.
Флин се обърна, отвори вратата и влезе в почти тъмната спалня. Завесите не бяха спуснати, затова уличната светлина озаряваше стаята в мътножълто. Отдясно имаше легло. Точно отпред се виждаше тежка стоманена врата.
Беше затворена. Над вратата имаше охранителна камера с червена точка. Насочена надолу, за да наблюдава мястото точно пред вратата.
Кейн остана отвън, на прага на спалнята.
— Соломон успя да влезе в паник стаята, преди да го докопам. Искам да го убедиш да излезе. Наблюдава те през камерата. Кажи му, че съм си тръгнал. Че полицията е тук и че той е в безопасност. Накарай го да излезе от там, ако обичаш — каза той.
Адвокатът не помръдна. Кейн го видя как оглежда масата до вратата. Върху нея имаше лампа и телефон. Телефонен кабел се спускаше зад масичката до контакт на стената. До вратата на паник стаята имаше пластмасов кабелен канал, стигащ до същия контакт. Капакът беше свален и кабелът до стационарния телефон беше прерязан. Паник стаята беше стара, вероятно отпреди да прокарат телефон. И понеже не са можели да пробият бетона, за да вградят кабела за деривата, той бе вкаран във външен канал. Толкова по-добре за Кейн. Беше успял да го пререже, преди Соломон да се обади по телефона в паник стаята.
— Губиш време — предупреди го Кейн. — Кажи му, че е в безопасност. Извади го от там.
Адвокатът пристъпи напред и застана пред вратата.
— Кажи му!
Флин вдигна глава към камерата и каза:
— Боби, аз съм, Еди.
Кейн бавно влезе в стаята, като се стремеше да не попада в обсега на камерата.
— Боби, чуй ме внимателно. В безопасност си. Напълно. Искам да направиш нещо… — започна Флин.
Дългият език на Кейн се стрелна като змийче между устните му и ги облиза. Усети как сърцето му започва да бие по-учестено, закопняло за убийство.
— Боби, каквото и да стане, не отваряй тази врата — извика Флин.
Глупак, помисли си Кейн.