Щеше да докопа Соломон. Може би не тази вечер, но скоро. А сега адвокатът трябваше да си плати. Вдигна ножа и усети топла вълна от притока на адреналин. Видя как адвокатът хвана вратовръзката си и я притисна към устата и носа си.
И в този момент прозорецът отляво се разби и стаята се изпълни със сълзотворен газ.
72
Веднага щом първата граната избухна в ъгъла на спалнята, стъклата край мен се натрошиха. Двама федерални агенти със спецекипи и газови маски нахлуха през прозореца. Чух чупене на стъкло и в коридора и видях още един член на спецекипа да се приземява зад Кейн. Агентът най-близо до мен ми подаде маска и аз успях да се свлека на колене и да пропълзя в ъгъла, за да си я сложа. Очите ми пареха, докато нагласях велкрото на тила си.
Чух агентите да се представят и да крещят предупредително на Кейн да хвърли ножа и да легне на пода. Не ги виждах. Стъклата в спалнята и в коридора бяха разбити и заради зимния студ отвън стаята бързо се превърна в облак от непроницаем бял дим. Прозорците засмукваха облака навън, но през първите няколко секунди не виждах нищо.
Откос от автомат. Празните гилзи звучно се посипаха на пода. После нищо. Чух стенание и глухото тупване на нещо тежко на пода. И после започна истинската стрелба. Два оглушителни мощни откоса. Сред пушека видях проблясъка на дуло, но не успях да определя посоката на стрелбата.
Една фигура притича през пушека. Виждах само силует. Фигурата се наведе в ъгъла на стаята, изправи се и после отново чух трошенето на стъкло и видях дъга от пушек през прозореца. Трополене по стълбището. Тежко. Бързо.
Пушекът се разсея още малко. Изправих се и едва не се препънах в тялото на агента на пода. Онзи, който ми подаде газовата маска. Гърлото му беше прерязано. А оръжието му липсваше. Зад него втори агент лежеше по очи. В коридора видях Кейн, надвесен над тялото на последния агент, който бе проникнал през прозореца, а сега се гърчеше на килима. Кейн изпразни остатъка от пълнителя в него. Агентът застина. Кейн пусна оръжието, взе ножа си и тръгна към мен.
Очите му бяха зачервени и от тях течаха сълзи, но той не даваше пет пари. Забелязах тъмно петно на ризата му, над корема. Беше ранен, преди да убие първия агент и да вземе оръжието му.
Но и това явно изобщо не го смущаваше, нито го бавеше. Ни най-малко.
Що за човек беше този?
Три метра ме деляха от Кейн. Трополенето по стълбите се усили. Отстъпих назад, докато краката ми не се удариха в стоманената врата на паник стаята. Кейн се приближаваше ухилен.
Извадих глока на Холтън от джоба на сакото си и застрелях Кейн право в гърдите. Бях измъкнал оръжието, докато Холтън беше с гръб към мен и затваряше вратата. Изстрелът запрати Кейн назад, но той направи няколко стъпки и като по чудо остана прав. Сведе очи и видя огромната рана. Вдигна глава и отвори уста. Между устните му бликна кръв, но той отново се устреми към мен.
Вторият изстрел го уцели в рамото. Този път той дори не спря.
Беше на два метра от мен. И ножът още беше в ръката му, по дяволите.
Дръпнах спусъка отново и отново, и отново. Първия път не го уцелих, после го улучих в корема и в гърдите, но копелето продължаваше да приближава.
Метър и половина. Стъпките вече се чуваха в коридора.
Прицелих се ниско и стрелях два пъти. Първия път пропуснах. Вторият куршум отнесе коляното на Кейн и той се строполи. Запълзя. От устата му капеше кръв.
На метър от мен замахна с ножа и острието се заби в бедрото ми. В този момент очите на Кейн се промениха. Омекнаха, успокоиха се. Сякаш бреме падна от плещите му, докато се взираше в дулото на пистолета.
Дръпнах спусъка за последен път и му отнесох тила.
Коленете ми се огънаха от болката, която плисна в тялото ми. Напреки на бедрото ми имаше дълга рана, усещах как кръвта мокри панталона ми. Отнесох се. Стаята се килна на една страна. Явно бях паднал на пода. Мярнах пистолета на Холтън пред себе си. Май го бях изпуснал. Вдигнах очи и видях Холтън надвесен над мен, задъхан. Наведе се, вдигна пистолета си.
Вперих поглед в него и прочетох решението му. Извади пълнителя, огледа го. Бяха останали поне два куршума. Не можех да дишам с тази проклета маска. Свалих я.
— Вторник в закусвалнята — казах. — Срещнахме се на закуска, преди да отидем на местопрестъплението.
Холтън коленичи, загледан в тялото на Кейн.
— Не очаквах, че ще доживея този ден — каза той.