Поклати невярващо глава над трупа.
— Няма друг като него. Не можеш да го нараниш, защото не изпитва болка. Мислех, че не е човешко същество — продължи Холтън.
— В заведението. Ти взе банкнотите, които оставих за сметката, после ми ги върна и каза, че ти ще платиш. Взел си един долар, дал си го на Кейн. Помогнал си му да ме натопи. През цялото време си му помагал — казах.
Той се изправи, обърна се към мен и по лицето му плъзна усмивка.
Разкривена и зла усмивка. Бях видял снимката, която полицаят от Чапъл Хил изпрати на Харпър. Холтън изобщо не се беше променил. Исках да разбере, че прикритието му е отишло на кино, че вече не може да се крие зад фалшиво име. Но гласът ми глъхнеше, толкова силно ме болеше. Някак все пак промълвих:
— Ти си разменил ДНК пробата на Ричард Пена с тази на Кейн в Чапъл Хил. Нали така, полицай Ръсел Макпартланд?
Той плъзна пълнителя обратно, вкара патрон в цевта и насочи пистолета към главата ми.
Стиснах зъби. Погледнах го в очите.
Тялото му започна да се гърчи и счупените стъкла, все още останали по рамката, поаленяха, преди Холтън да полети през прозореца.
Дилейни и Харпър стояха една до друга в коридора. Свалиха оръжията си. Чух Дилейни да вика парамедик и стаята отново потъна в мрак. Опитах се да отворя очи, но не можех. Главата ми тежеше, целият бях плувнал в пот. Пропадах в тъмна пропаст.
Преди да изгубя съзнание, усетих нечия ръка върху бузата си. Не разбрах какво ми казват. Някой блъскаше по металната врата. Боби, който питаше безопасно ли е да излезе. Исках да му кажа, че вече няма страшно, да му обясня, че няма да ходи в съда на следващата сутрин, че делото срещу него е приключило… Но думите ми бягаха.
73
През осемте седмици след престрелката на Трийсет и девета улица се оформи пълната картина на престъпленията на Банкнотата. Бях твърде изнемощял, за да се срещна с Дилейни, но тя се обади на Хари и му разказа. Останах при него в апартамента му, докато оздравея, и той ми предаде всичко.
Кейн беше убил огромен брой хора, бяха открили негова ДНК на още три местопрестъпления. Човек на име Уоли Кук изчезнал в седмицата преди процеса. Бяха открили ДНК на Кейн по разрязаната гума на колата на Кук, паркирана на алеята пред къщата му. Тялото на Кук било изгорено, но впоследствие било идентифицирано по зъбния му картон. Кук фигурираше в списъка на евентуалните съдебни заседатели по делото срещу Соломон. Прайър също беше открит мъртъв на волана на своя астън мартин, паркиран на улицата на Боби.
Кейн напуснал „Грейдис Ин“, срещнал Прайър и взел дрехите му, убил го, а после го наметнал с палтото му и му нахлупил шапката, за да скрие дупката в очната ямка.
Макар и без неопровержими доказателства, смятаха, че Кейн е убил и заседателите Мануел Ортега и Бренда Коволски.
Дилейни беше изровила още информация за Холтън, чието истинско име беше Ръсел Макпартланд. Той беше позорно уволнен от армията след поредица обвинения в сексуален тормоз. Нито едно не било доказано, но те послужили като повод командването да го уволни за по-незначителни нарушения, повечето от които скалъпени от другите офицери. Макпартланд бил назначен като охрана в кампуса на университета в Чапъл Хил малко преди там да започне поредица жестоки изнасилвания. Момичетата го възприемали като полицай, затова му имали доверие, когато го видели да приближава. Когато била намерена първата жертва на удушвача от Чапъл Хил, сметнали, че изнасилвачът е започнал по-сериозна игра, но от ФБР бяха на друго мнение. Дилейни беше убедена, че Кейн е намерил Макпартланд и е заплашил да го изобличи, ако не му помага да прикрива престъпленията си.
Двамата се сработили. Макпартланд имал опит като охранител и познанства в полицията. Необходими ресурси за Кейн. И, разбира се, познавал когото трябва, за да му осигурява различните самоличности. Кейн не просто бе имал късмет през годините — беше имал помощник.
После започнаха реабилитациите. Някои посмъртно, други — не. Хората, осъдени за убийства, извършени от Банкнотата, бяха освободени и поеха по дългия път към обезщетението за несправедливите присъди. Каквото и да получеха, нямаше да си върнат живота.
Лежах на канапето на Хари и гледах „Кагни и Лейси“. Боби ми звънеше всеки ден, искаше да ми благодари, че съм му спасил живота. Хари прояви добрината да говори и с него от мое име. Гледах интервюто на Боби по Си Ен Ен. Разказа какво изпитание е да те съдят за престъпление, което не си извършил. Говори за епилепсията си и за това, че е скрил болестта си от филмовия бранш. Говори и за сексуалната си ориентация. Призна пред репортера, че е бил с друг мъж в нощта на убийството на Ариела и Карл. С друг актьор. С друг световноизвестен човек, който живееше в лъжа. Обясни как тази истина продължава да го преследва и как е скрил срама си от всички — дори от адвокатите си.