Америка прости на Боби, макар че Холивуд не го направи. Чух входната врата да се отваря и Хари влезе с кафява торба с формата на бутилка. Остави бутилката върху масичката заедно с купчина поща, отиде за две чаши и наля за двама ни.
— Какво гледаш? — попита.
— „Кагни и Лейси“.
— Харесвам този филм — призна Хари. Отпи от бърбъна, остави чашата и каза: — Боби Соломон иска да те наеме.
— За какво?
— Работи над пилотен епизод за „Нетфликс“ за измамник, който после станал адвокат — отговори ми усмихнат.
— Няма да стане.
Хари забеляза, че гледам към пощата. Взе пликовете и ги отнесе.
— Има ли някакви документи за мен? — попитах.
Не отговори. Бях забелязал кафяв плик, голям, познат.
— Дай ми го, Хари.
Той въздъхна, измъкна кафявия плик от купчината и ми го подаде.
— Не е нужно да го правиш сега — увери ме.
Отворих плика, извадих документите и се надигнах. Кракът още ме болеше адски, но вече заздравяваше. Лекарят ме уверяваше, че след няколко седмици ще хвърля бастуна. Вече усещах само тъпа болка. Много повече ме болеше заради документите върху масичката пред мен. Взех химикалка от чашката, която Хари държеше върху масичката, разлистих няколко страници и подписах документите за развода и попечителството.
Пресуших чашата си и след доста дълга пауза отново усетих как алкохолът ме блъсва. Хари отново напълни чашата ми.
— Мога да поговоря с Кристин — каза.
— Недей. За тях е по-добре. Колкото по-далече са от мен, толкова по-безопасно е. Просто така стоят нещата. Когато бях в къщата на Боби в Мидтаун и Кейн заплашваше да убие мен и Харпър, почти се зарадвах. Ако бях с Кристин и с Ейми, щеше да заплашва да убие тях и дори по-лошо. За двете е по-добре да бъдат далече от мен.
— Боби ти плати добре. Можеш да излезеш от тази игра, Еди. И да се заемеш с нещо друго.
— Какво друго бих могъл да правя? Не съм в най-добрата си форма да се захвана отново с измами.
— Нямах предвид това. Можеш да се ориентираш към различно поприще. Към нещо законно.
Започнаха рекламите и първата беше трейлърът на документален филм за Боби Соломон и Ариела Блум. Медиите дояха Боби за всевъзможни неща, докато новината още беше гореща.
След трейлъра видях реклама за интервю с Руди Карп. Руди се появяваше по всяко токшоу и новинарски канал и си приписваше победата в делото срещу Соломон. Пет пари не давах. Нека. Нямаше смисъл да се боря за слава с адвокат като Руди. Не се нагърбих с делото заради публичността. Тя беше последното, от което се нуждаех.
— Мисля още малко да поработя като адвокат по наказателни дела — казах.
— Защо? Виж какво ти струва всичко това, Еди. Защо го правиш?
Дори без да поглеждам Хари, усещах, че вече знае отговора.
— Защото мога. Защото трябва. Защото в тази работа винаги ще има хора като Руди Карп и Арт Прайър. Някой трябва да постъпва правилно.
— Не непременно ти — възрази Хари.
— Ами ако всички кажат така? Ако никой не защитава никого, защото очакваме друг да го направи? Някой трябва да застане от другата страна. А ако аз рухна, друг ще заеме мястото ми. От мен се иска само да се задържа прав колкото се може по-дълго.
— Напоследък не прекарваш много време прав. Харпър иска да те види.
Оставих мълчанието да се проточи.
Събрах документите, подготвени от адвоката на Кристин, и ги мушнах в плика. Мислите ми се насочиха обратно към онази спалня в Мидтаун. Свалих брачната си халка и я пъхнах в плика. За тях щеше да е по-добре, ако нямам семейство. Не ги заслужавах. И ги обичах твърде много.
Държах халката на Кристин в портфейла си. В момента не знаех какво да я правя. Щях да се разведа и да се съглася на всичко, което поиска Кристин. Така беше най-добре. За тях.
Пресуших чашата си, налях си още една и се изтегнах на канапето.
— Е, какво ще правиш? — попита Хари.
Извадих телефона си и се зачудих дали да не се обадя на Кристин. Искаше ми се, но нямах представа какво да й кажа. От друга страна, имах да казвам много на Харпър, но прецених, че е по-добре да остане неизречено.