— Бъдещето ни изглеждаше страхотно — каза Боби. — Точно затова не проумявам нищо. Бях много щастлив с Ари, всичко вървеше прекрасно. Тъкмо се бяхме оженили. Ако имам възможност, когато давам показания, ще попитам прокурора защо според него бих убил жената, която обичам. Това е безумие — заяви той, отпусна се на стола си и потърка чело, зареял поглед през прозореца.
Лесно ми хрумнаха десетина причини, поради които човек в неговото положение би убил младата си съпруга.
— Боби, тъй като има вероятност да работя по делото, искам да знаеш, че приемам всяка среща като подготовка за процеса. Ако чуя да казваш нещо неуместно, ще се чувствам длъжен да те предупредя, за да не го кажеш в съдебната зала, разбираш ли? — отбелязах.
— Да, да. Какво направих сега? — попита той и се изправи на стола си.
— Каза, че ще зададеш въпрос на прокурора. От теб ще се иска да отговаряш на въпроси. Само това се очаква от свидетелските показания. Най-лошото нещо, което може да се случи, ако зададеш на прокурора такъв въпрос, е той действително да ти отговори. Прокурорът може да каже, че ти си убил Ариела Блум, защото вече си получил от нея всичко, което си желаел, защото не я обичаш, защото си се влюбил в друга, а не си искал сложен развод, защото си открил, че тя е влюбена в друг, а не си искал сложен развод, защото си бил дрогиран или пиян, защото си изпитал внезапен пристъп на ревност или пък тя е открила най-тъмната ти тайна…
Млъкнах. Щом произнесох думата „тайна“, очите на Боби се оживиха и обходиха стаята, преди да се спрат върху лицето ми. Това ме притесни. Отначало хлапето ми допадна. Но вече не бях толкова сигурен.
— Не искам да има тайни помежду ни. Същото важи и за теб, Руди — заяви Боби.
Двамата с Руди понечихме да го предупредим да не ни разкрива нищо, което може да компрометира защитата му, но закъсняхме. Преди да успеем да го спрем, Боби ни разказа всичко.
8
Преди месец Кейн изгуби цял ден, за да успее да заеме това паркомясто. Беше си намерил друго наблизо и остана там, докато не се освободи онова, което всъщност искаше. Тогава премести колата си на него. В момента седеше на шофьорската седалка на своето комби и пиеше кафе от термос. Знаеше, че си струва. Закритият паркинг на Таймс Скуеър се намираше срещу Конде Наст Билдинг. Ако паркираш на осмия етаж и заемеш някое от десетте места отляво, ще имаш доста добра видимост към отсрещната страна на улицата. Беше достатъчно високо, за да се вижда какво се случва на улицата, а освен това адвокатската фирма „Карп“, където светеше денонощно, се падаше на нивото на очите. С помощта на малък дигитален бинокъл Кейн наблюдаваше как екипът на защитата се подготвя за процеса. Видя как колегите на Руди Карп обсъждат критично встъпителната му реч, дори беше гледал няколко инсценировки на съдебния процес.
И най-важното, Кейн беше наблюдавал как Карп и консултантът по избора на заседатели окачиха големи ламинирани снимки на една дъска в дъното на заседателната зала. Бяха на мъже и жени, измежду които щеше да бъде избрано журито. Някои от снимките се сменяха през седмиците, докато двамата уточняваха подробностите и се опитваха да изберат предпочитания от тях съдебен състав. В онази вечер стана ясен окончателният избор.
Кейн подслушваше и срещите за обсъждане на стратегията в просторния личен кабинет на Руди. След бърз оглед на кантората през бинокъла му хрумна как да постави вътре подслушвател, и то след само няколкодневно наблюдение. Имаше известен риск, но не беше голям. Видя как Руди взема пратката от секретарката си, отваря кутията и разглежда трофея. Представляваше разкривен и усукан метал, закрепен за кух дървен постамент. На месингова плочка пишеше: „Руди Карп, Световен адвокат на годината, ЕАМА“.
Придружаващото писмо поясняваше, че ЕАМА означава Европейска асоциация на младите адвокати. Едно от първите неща, които Кейн чу от микрофона, вграден във фалшивата награда, беше как Карп диктува благодарствено писмо, което да бъде изпратено до пощенската кутия в Брюксел, ангажирана от Кейн. От наблюдателницата си на паркинга Кейн видя и как секретарката поставя наградата до останалите.
Това се случи преди три седмици. Сега до процеса оставаха два дни и Кейн се чувстваше уверен. Инсценираните процеси бяха довели до осъдителни присъди. Адвокатите спореха помежду си. Боби Соломон все повече добиваше вид на човек на ръба на пълен нервен срив. И като капак на всичко от филмовото студио не бяха никак доволни. Оказваха огромен натиск върху Руди. Холивуд искаше съдът да признае Соломон за невинен, а засега парите им не успяваха да подсигурят това. Изпълнителните директори на студиото не проумяваха какво не е наред.