Кейн беше на седмото небе.
После видя окончателните дванайсет съдебни заседатели, избрани от защитата. Нямаше гаранция, че накрая те ще влязат в журито, освен това няколко пъти беше виждал снимката на мъжа, на когото приличаше в момента, само че тази вечер го нямаше. Налагаше се Кейн да внесе свои уточнения в списъка.
И докато обмисляше това, забеляза младия адвокат, който седеше в кабинета на Карп. Беше получил лаптоп. И бе подписал договор. В момента разговаряше с Боби Соломон. Нов адвокат. Соломон му разказваше историята на своя живот. Опитваше се да го омае. Да предизвика загрижеността му.
Кейн притисна слушалките към ушите си и се заслуша.
Флин. Така се казваше адвокатът.
Нов играч. Реши вечерта да проучи Флин. В момента нямаше време за това. Кейн извади мобилния си — евтина еднодневка — и набра единствения номер в паметта на апарата.
Обади се познатият глас:
— Работя. Ще трябва да почака.
Човекът, който вдигна, имаше плътен и звучен глас. Авторитетен глас.
— Не може да чака. И аз работя. Искам тази вечер да следиш движението на полицията. Ще посетя приятел и не желая да ме прекъсват — каза Кейн.
Наостри уши за някакъв признак на съпротива или неохота. И двамата съзнаваха прекрасно характера на взаимоотношенията си. Не беше нито партньорство, нито съдружие. Кейн командваше нещата. Открай време. И така щеше да си остане.
Мъжът се умълча за малко, но дори това кратко и безмълвно забавяне подразни Кейн.
— Налага ли се да провеждаме разговор? — каза остро той.
— Не, не се налага. Ще се включа и ще слушам. Къде смяташ да ходиш? — попита мъжът.
— Тук-там, ще ти пратя есемес с местоположението по-късно — отговори Кейн и прекъсна разговора.
Той действаше предпазливо. Преценяваше рисковете при всеки свой ход. И въпреки това понякога животът му сервираше изненади. Пътна блокада, докато се придвижваше към целта си например. В повечето случаи съумяваше да се справи сам, но понякога се нуждаеше от помощта на човек, който да проникне в базите данни или да му набави информация, недостъпна за обикновените граждани. Такива хора бяха неизменно полезни, а конкретно този се беше доказал.
Не бяха приятели. Кейн и мъжът бяха извън тези неща. Когато разговаряха, мъжът се преструваше, че споделя убежденията му, и го уверяваше в своята всеотдайност към неговата мисия. Кейн знаеше, че това е лъжа. Мъжът не се интересуваше от идеологията на Кейн, а само от методите му: от простия акт на убийството и от удоволствието, което носеше.
„Не искам да има тайни помежду ни. Същото се отнася и за теб, Руди…“, бе казал Соломон. Кейн чу думите му съвсем ясно. Остави мобилния и насочи вниманието си към кабинета на Карп, който седеше с гръб към прозореца. Кейн не виждаше лицето му. Флин седеше отдясно на Карп, но беше извърнат към Боби Соломон. Кейн се приведе напред и заслуша.
9
Лоши дела няма. Има само лоши клиенти. Моят ментор, съдия Хари Форд, отдавна ме беше научил на това. И правотата му се потвърди. Неведнъж. Спомних си съвета на Хари, докато седях на кожения стол до Боби Соломон.
— С Ариела се скарахме същата вечер, когато беше убита. Затова излязох от къщи и се запих. Аз… аз… исках да го знаете. В случай че повдигнат въпроса. Скарахме се, но, бога ми, не съм я убил! Обичах я — каза Боби.
— За какво се скарахте? — попитах.
— Ари искаше да подпиша договора за втори сезон на „Семейство Соломон“, нашето риалити шоу. На мен ми беше страшно неприятно камерите да ни следят непрекъснато, просто беше прекалено. Нали разбирате? Не можех да го направя. Затова се скарахме. Но и с пръст не съм я докоснал, никога не се е стигало дотам. Просто заявих, че няма да го направя, и излязох.
Боби се облегна на стола си, изду бузи и вдигна ръце на главата си. Имаше вид на човек, който е свалил бреме от плещите си. И после се разплака. Взрях се изпитателно в него. Изражението му издаваше само едно — вина. Не разбрах обаче дали е вина заради резките думи, които беше разменил със съпругата си, или за нещо друго.