Руди се изправи, разпери ръце и подкани Боби да го прегърне. Двамата се притиснаха в прегръдка. Чух как Руди прошепна:
— Разбирам, разбирам, ясно? Не се тревожи. Радвам се, че ми каза. Всичко ще се нареди.
Когато най-сетне се откъснаха един от друг, забелязах, че очите на Боби блестят. Той подсмръкна и изтри лицето си.
— Добре, това е засега. За тази вечер — каза Боби. Сведе очи към мен, протегна ръка и каза: — Благодаря, че ме изслуша. И извинявай, че се разчувствах. Виж, в момента ми е адски трудно. Радвам се, че ще ми помогнеш.
Изправих се. Този път той стисна ръката ми по-здраво. Вгледах се отблизо в лицето му. Главата му още беше клюмнала. Усетих как ръцете му треперят от напрежение. Въпреки бодигардовете, модерните дрехи, маникюра и парите Боби Соломон беше едно уплашено хлапе, застрашено да прекара остатъка от живота си в затвора. А може би всичко това беше само преструвка. За пред мен. Безспорно имаше талант. Но биваше ли го достатъчно, за да ме заблуди?
— Обещавам да направя всичко по силите си — уверих го.
Той постави лявата си длан върху китката ми и здраво стисна ръката ми със своята десница.
— Благодаря ти. Не искам нищо повече.
— Благодаря, Боби — каза Руди. — Това е всичко за тази вечер. Ще се видим утре сутрин в съда за избора на съдебните заседатели. Колата ще те чака в осем и петнайсет. Отиди да поспиш.
Боби ни махна и си тръгна. Бодигардовете го наобиколиха незабавно — не поемаха никакви рискове. Изведоха го от кантората, обграден от дълги кашмирени палта.
Обърнах се към Руди. Седнахме.
— Е, откога знаеш, че Боби и Ариела са се карали заради своето риалити? — попитах.
— От самото начало. Допусках, че сам ще признае в даден момент. Явно имаш силно влияние над него. Пред теб се разкри веднага.
Кимнах и отбелязах:
— Ти постъпи мило — създаде му усещането, че сваля бреме от плещите си. Ще се почувства по-уверен.
Лицето на Руди помръкна, той сведе очи към бюрото си и притисна върховете на пръстите си. След малко вдигна глава, взе лаптопа от масата и ми го подаде.
— Доказателствата срещу Боби са съкрушителни. Има съвсем малък шанс. Но аз ще направя всичко възможно да го увелича. Прегледай уликите довечера, за да видиш срещу какво сме изправени.
Взех лаптопа, отворих го.
— Не е проста работа да убиеш хладнокръвно двама души. Особено съпругата си и човек, когото познаваш прекрасно. Рядкост е някой, който не е проявявал насилие преди, да направи нещо толкова крайно. Боби имал ли е психически проблеми? Ако медицинският му картон не съдържа сведения за насилие, може би си струва да го покажем на прокуратурата — отбелязах.
— Няма да използваме медицинския му картон — отговори Руди категорично. Натисна копче на телефона и нареди: — Трябва ми сигурен транспорт.
Долових нещо в гласа му. Или не беше съгласен с разбиранията ми относно тази част от делото, или криеше нещо. Каквото и да беше, предполагах, че не е много важно, иначе обвинението щеше да го намери и използва. Засега оставих нещата така.
На екрана на лаптопа имаше прозорче с искане за парола. Руди написа нещо на листче и ми го подаде.
— Ето паролата. Ще се погрижим да се прибереш благополучно в кантората си с лаптопа, затова помолих служител от охраната ни да те придружи, ако не възразяваш.
Замислих се колко е студено навън и как ще трябва да се прибера пеша.
— Има ли кола въпросният служител? — попитах.
— Разбира се.
Погледнах бележката. Паролата беше „Невинен1“. Затворих лаптопа, изправих се и се ръкувах с Руди.
— Радвам се, че вече официално си на борда — каза той.
— Предупредих те, че ще прегледам документите, преди да реша — уточних.
Руди поклати глава.
— Не. Обеща на Боби да му помогнеш. Да направиш всичко по силите си. Вече си в екипа. Вярваш му, нали?
Каква полза да крия?
— Да, така мисля.
Но вече се е случвало да греша, помислих си.
— Същият си като мен. Разбираш, когато клиентът ти е невинен. Просто го усещаш. Не познавах друг с това умение. До тази вечер — каза Руди.
— Аз не съм Боби Соломон, Руди. Не е нужно да ми целуваш задника. Знам, че си го повикал, за да се срещна с него. Искал си да го погледна в очите. Да го подложа на изпитание. Да взема решение. Знаел си, че ще му повярвам. Изигра ме. И макар да не го смятам за убиец, не съм сигурен, че не е преметнал и двама ни.